автор: trubadur

Ето, под нас градът е като че на маса, в не-
бето един балон се лашка у дома си, нишки
отвред към всичко се протягат, мишки
в главите, в стаите ни бягат. Хора,
като билярдни топки, се срещат, го-
ворят за филми и коли, пари и срещи, падат
една след друга в доминото плочки, страдат
и същевременно печелят точки.
Черньо
се крие в пушещи комини, на-
верно през тревата на тегел е попреминал, люспи
лъщят, но рибите ги мият, дузпи!-
по рефера вратари бият. Нерви
от много щастие се скъсват, кон-
серви, когато ги препълниш, пръсват, тъй че,
макар че може би е трудно: вълче
нима е сборището чудно?! Сливи
обичат и отглеждат по привичка, кра-
сиви и здрави засега сме всички, краста
си е и как да не начешем, баста,
а пък компотът е чудесен!