Пребродил много светове-
и собствени и непознати,
с очи на старец и дете,
раздава своето богатство,
а то не намалява-не,
по бялото чело на листа
изгрява лъч, тупти сърце
и ражда истините чисти.
А той мечтае за небе,
което с длани да докосне.
Но щом душата е с криле
във стъпките се ражда космос.