автор: feia

Когато звуците са цветни,
а всеки цвят - отронен звук,
добрата вечност - мимолетна
и там отново значи тук,
луната като арфа тръпне,
зората помни своя сън
и музика е всяка стъпка,
а тишината - светъл звън,
тогава всичко става цяло -
животът пръска благодат
и сливам се - прашинка бяла
с пулсиращия Необят