автор: missana

След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима съм в това, в което днес не вярвам
и в това, което ще отмине лесно.

Нима стопих се там в далечината,
която страшна диря в мен остави
и впива нокти леденият вятър
на времето затворено в кръвта ми.

В далечното поле ме има още...
макар и някога изгубен безвъзвратно,
под цветето склонило малък ъгъл
със сянката попила във земята.