автор: Iszaard

Ти си спомен за снежна гора,
нарисувана с много вълшебство;
за букетче червени листа,
мило скътано в джоба на детството;
за искрящите струи, посипващи
всичко мое с вълнуваща нежност -
водопад от най-светли мечти
сред планинската ясна безбрежност;
за горчивата сребърна вечност
на морето; за пясъци сиви,
по които вървя нечовешки
озарена от звездната милост.