автор: gabrielle

Бурята сплита ръце -
целува луната.
Тежи тишината -
животът тече.

Мокри нокти по
стъклото – стърже дъждът,
реже мозъка.

Капките ближат
прозореца, скърцат. Не,
впити зъби са.

Зъбят се дните.
Нощите стават убежища.
Нещо търсим в съня...

След лятното опиянение – безвремие.
Събуждане със главоболие,
с копнеж по нещото, отминало с нощта.
Събуждане след кома?
Още е далеч.
Днес болестта върлува в нас –
оставя ни безпаметни, безволеви и безпосочни.
Насочвани, подхвърляни, бездейни и бълнуващи...
за още...
Опиянение, кипеж,
брътвеж...
Не, само омерзение – до днес.
А утре?

Утре е далеч.