В ресторанта "Качамак
има не един юнак,
има не една юначка
и дори литературни квачки,
млади пилета и ярки,
господа и vip-другарки
и дори един глиган
мярнах в ъгъла заврян.
Тук поръчват със замах
качамак + малко грях ,
със запръжки, без запръжки,
дамски порции и мъжки,
с козе сирене и краве -
всички качамака славят!
Брех, че страшна гюрюлтия!
Питам се: какви са тия -
леви, десни или средни
и дали са те потребни
с книжки - тънки и дебели
в стихотворни децибели?
Но ми изписука пиле:
- Тук са вили-самовили,
тук са вещери словесни,
бардове с безсмъртни песни!
А пък Вие, що се пулите -
на банкет се сбраха ХуЛите!
Хул до Хула! С музи знатни,
но със мисли непонятни!
Тук за млад и стар бохем
"Качамакът" е тотем!
"Качамак, качамак -
днеска ядох, утре пак!"
Тодор Живков сякаш чух
как се смее с цял търбух.
И забърках със мерак
аз ей, тоя качамак!