| Защо съм се родила точно тук?!
Уж юг е, а е толкова студено...
Понякога си мисля, че не случих
и мястото, и точното си време.
Тук даже и тъгата има привкус.
Различна е. Дребнава, а и злобна.
В останките от срутеното минало
угрижено прокрадва се любов,
но умовете и сърцата са пропити
с вина, непретворена в красота.
Мечтите, отразили се в очите,
са слепи и с прекършени крила...
Но ето, че родих се точно тук!
Горчива буца в гърлото немее.
Сълзите ми са вледенен капчук.
А трябва тъй смразена да запея.
Публикувано от hixxtam на 06.12.2013 @ 11:15:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 34034 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Смразена песен" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Смразена песен от Rodenavlotos на 06.12.2013 @ 12:09:11 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжна и смразяваща душата изповед. От сърцето и ума изтръгната, като вопъл. Като викът на Мунк. Съжалявам, че един толкова красив човек като теб може така да се чувства. Не е справедливо! Но това сме ние- българите- най-тъжната нация.
Прекрасно предадено настроение. Поздрави, мила Нели! Надявам се утре да прочета нещо по-светло. :))) |
Re: Смразена песен от Iszaard на 06.12.2013 @ 12:19:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Светле! Мисля, че всеки чувствителен човек, ако послуша съвестта си, няма как да не си зададе въпроса, как с тази наистина неизкупена вина към духовността, с тази дълбоко подтисната вътрешна неудовлетвореност, българският народ ще успее да съхрани културата си, да твори изкуство, за даде в крайна сметка и своите духовни плодове. Поздрав! |
]
Re: Смразена песен от missana на 06.12.2013 @ 12:11:08 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно, но омайващо стихотворение. С характерната интонационност на авторката. В него срещаме и печални констатации за нашата родна действителност:
"Понякога си мисля, че не случих
и мястото, и точното си време.
Тук даже и тъгата има привкус.
Различна е. Дребнава, а и злобна."
Но след встъпителния, справедлив въпрос, част от вечното: "Кой съм аз, откъде съм дошъл, накъде аз отивам", в конкретиката на текста дешифриран като:
"Защо съм се родила точно тук?!
Уж юг е, а е толкова студено...",
финалът на стихотворението дава неочаквано красив отговор, инкрустиран със своеобразен мрачен оптимизъм:
"Но ето, че родих се точно тук!
Горчива буца в гърлото немее.
Сълзите ми са вледенен капчук.
А трябва тъй смразена да запея."
Един от най-силните текстове на авторката, за който убедително я поздравявам! : Мисана
|
Re: Смразена песен от Iszaard на 06.12.2013 @ 12:22:23 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мисана! Да, иска се оптимизъм, обаче не онзи с фанфарите и знамената, а дълбоко осъзната потребност от вътрешна промяна. А, за това е необходима на първо място много искреност, ама много... Поздрав! |
]
Re: Смразена песен от missana на 06.12.2013 @ 13:05:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ти я имаш тази искреност. Просто трябва да намериш сили да я признаеш пред себе си! |
]
Re: Смразена песен от Iszaard на 06.12.2013 @ 13:07:11 (Профил | Изпрати бележка) | Точно на това му казвам аз да запея! :) |
]
Re: Смразена песен от mariposasenelalma на 07.12.2013 @ 19:08:39 (Профил | Изпрати бележка) | За щастие или нещастие сме се родили точно тук.
И, Боже, грешно е да се оправдаваме с това!
За всичко, което сме несътворили, а е могло! И може!
Присъединявам гласа си към твоя, Изи, за песен!А може да ни стопли! :) |
]
Re: Смразена песен от libra на 08.12.2013 @ 12:57:11 (Профил | Изпрати бележка) | трудно, но е постижимо, важното е да не пеем фалшиво :)
поздрав за поезията :) |
Re: Смразена песен от Iszaard на 08.12.2013 @ 22:04:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ако ще пея фалшиво, предпочитам да се въздържа, така че съм напълно съгласна с теб :) Благодаря, че прочете! |
] | |