автор: tzvetcomarinov

Криминалистът поговори известно време е възрастния селянин, но изглежда го направи повече за спазване на формалностите. Да подсили въздействието от стореното вече тук при кариерата. Ако Натов не беше съпричастен към разиграването, непременно би се озадачил от целия днешен театър.
Не познаваше чак толкова добре следователя към когото се обърна за съдействие и затова не можеше да прецени, дали той притежава някакви вродени артистични заложби или опитва да внуши на възрастния човек, че ще се занимава съвсем насериозно и по-нататък с тия кости. Лежали може би половин столетие и неясно защо, отзовали се на това място. За да попаднат на специалист само благодарение на обстоятелството, че някой от скука е бутал с тояга края на горния слой пръст, обкатила ръба на изоставената кариера. Григор Натов както и да напрягаше главата си, нищо свястно не изскачаше от там. Да подскаже поне малко и смислено, защо неговият вуйчо се е вкопчил така здраво в тия човешки кости.
И криминалистът не отстъпваше поне крачка от своето.
- Прибираме тия като достатъчни - каза неочаквано той. - Не виждам особен смисъл да продължаваме още с лопатата и ръцете. Дори да намерим и от по-дребните, няма как да повлияят те съществено върху крайните изводи.
Не стана ясно, очаква ли от другите различно мнение или пусна това във въздуха, да озапти евентуална дискусия над казаното, но остана без значение. Защото такава нямаше. С обиграни движения прибра новоткритите доказателства, а полицай Натов потръпна от вероятността, че ще натиска отново дръжката на вратата на медицинския експерт. Оня затвори най-сетне бавно и внимателно ключалките на следовото куфарче. Погледна вуйчото, племенника и повдигна забележимо рамене. Жестът можеше да бъде разчетен само по единствения начин. "Свършихме тук". И остави другите да говорят. Пръв инициативата взе Григор Натов.
- Хайде да се прибираме.
Беше гласът на оня, който най-малко бе приказвал до сега.
- Добре - каза бившият селски овчар.
Качиха се в колата и до селото пътуваха умълчани, сякаш се връщаха от истинско горбение.
Оставиха вуйчото до портата на къщата и не го попитаха за важното, доволен ли е от свършеното при изоставената кариера. Пропускът можеше да се коригира. Ще направят това с ония, малките, дето имат да пишат по тема за селото в училище. Вече сами в колата, двамата съвсем на спокойствие можеха да разменят мнения за видяното до тук.
- Интересен случай - каза в стил нещо средно между категоричност и колебание следователят.
Полицаят не схвана добре смисъла на думите. Щяха да му изглеждат подходящи, но ако в автомобила се возеше още неговия вуйчо. Той вероятно седи край масата под асмата и размишлява така, както му е угодно. Спецът по разплитане на криминални деяния сам прецени, че разсъжденията казани на глас са крайно недостатъчни, затова прибави и нови такива.
- Установихме човешко тяло очевидно погребано по християнски обичай. Няма признаци да е случаен инцидент, защото както и ти го забеляза, тялото е положено в предварително приготвено място. Сигурен белег, че това са правили съвсем живи хора. Които знаят повече от нас. Малката дълбочина на която са костите подхвърля неясноти. Натъкнахме се и на редица противоречия. От една страна е религиозно погребение, а от друга - не дотам. Всичко е било приготвено да бъде по ритуала, сетне претупано набързо. Дали факторът време не е бил решаващ или има други обстоятелства, остава загадка. Която може да ни превърне на пиле в кълчища, впуснем ли се с категоричности да я разплитаме. Обичайно присъстващите на такива ритуали кръстове, надгробни плочи и всякакви още там прибавки, налагат и без нашето съгласие и воля, да се откажем от тяхната услуга. Прибавяме не за гарнитура, изминали са вече няколко десетилетия от предполагаемото време на станалото събитие. И без да притичваме за компетентното мнение на медицинския експерт, може да го заявим. Намерените днес и преди кости принадлежат на един човешки скелет.
- Не срещнахме следи от ковчега - вметна Григор Натов, но колкото да не изглежда като ученик на когото четат назидателно слово.
И получи нещо отсреща, което може и да не се изразява с думи. "Не сбърка ли като не се кандидатира за разледващ полицай?". "Не съм - прииска му се да отговори на глас сержант Натов. - Защото хванах лопатата за това, че обичам своя вуйчо".
- Мястото е върху недоизползвана кариера - продължи неговата мисъл капацитетът по веществени доказателства. - Достатъчно е открит, сух и проветрив терена. Големият проблем е другаде. Не знаем какво търсим и защо го правим.
Имаше и друга причина да прекъснат разговора по толкова обърканата тема. Децата на следователя се навъртаха в близост до къщата. Сигурен белег, че сюжетът "Животът на село" е бил изчерпан много преди това и вече нетърпеливо се оглеждаха за колата на чичо Натов. Едва ли водени толкова от желание да вземат час по-скоро мимикалката и да опишат преживяното в днешния следобед.

Цветко Маринов