автор: tzvetcomarinov

Майката на Григор искрено се зарадва на възможносттта, тя да се занимава с децата. Когато нейните внуци я посещаваха, винаги се подмладяваше. Затова и сега, веднага след първите думи за опознаване и научила имената им, впусна се да обяснява и отговаря на въпроси за посаденото в нейната градина.
Сетне ще влязат в кошарата с разказване, дано само до тогава и овцете се върнат от пашата. Е, разбира се няма как да пропусне и любимия си номер. Гостенчетата непременно да опитат току-що откъснати от тях самите краставици и най-хубавите домати. Които според нея, дори не бива да сравняват с купените от техните родители в градския супермаркет.
Така мъжете спокойно можеха да гледат своята работа. Цъфна върху лицето на възрастната жена лека изненада, когато синът каза, че те щели да прескочат до вуйчото. Можеше да го поканят и тук да си поприказват, но като са решили така, майката не реагира с нищо по-нататък.
Бившият селски овчар се отнесе малко скептично към ония приказки, дето стигнаха до ушите му. Едва когато попитаха къде са лопатите за да ги сложат в багажника, неговото лице стана по-ведро. Оживи се. Седнал вече на предната седалка, още повярва, че тия момчета са приели неговото желание присърце.
За мястото не се лутаха никак. Вуйчото застана лесно и точно до него като триангулачен знак. По-младите не се бавиха излишно, веднага извадиха инструменти да копаят и отхвърлят пръстта. Отстрани приличаха на въодушевени иманяри. Подведени от някой хитрец, че именно на ръба на изоставената кариера трябва да търсят и ще намерят богатството. Бившият пастир стоеше до тях и мълчаливо наблюдаваше работата им, но това не успя да заблуди племенникът. Роднината повече от очевидно се вълуваше, мислеше за нещо свое и две мнения по въпроса нямаше. След като слязоха на два стифа дълбочина, следователят подпря рамо на дръжката и каза.
- Стоп.
Главен сержант Натов беше съгласен да спрат, изкопаха вече достатъчно. Ако вуйчо му сега започне да прави някакви възражения, ще трябва да отговаря и непременно да го убеди в правилносттта на взетото решение. Вместо него, отвори уста следователят. За да каже.
- От тук нататък, няма да забиваме лопатите като градинари, а ще натискаме внимателно. Действаме напред, но само както го правят археолозите при своите разкопки.
За първата причина на това указание, главният сержант се досети почти веднага. На достатъчно ниво са вече, трябва да очакват и появата на нови човешки кости. Други Григор Натов сякаш не виждаше, а и не попита за каквото и да било. Нека вуйчо му добре да види, довел е човек дето по-разбира от тия работи. Повече от това не може и да иска, да направи.
Не стана ясно, дали следователят се довери на инстинкта си или случайно досети, но започна да работи по-внимателно с върха на лопатата. Заместваше го от време на време с пръстите на двете ръце и резултатът възнагради неговата упоритост. Белотата, която лъсна срещу очите им, трудно можеше да бъде сбъркана с тая на камънака, дето кротуваше поне на метър-два по-надолу. Григор Натов замени поизморения криминалист, но и без неговите указания знаеше как да продължи. Да разкрие съвсем костта, която наистина трудно можеше да бъде сбъркана с друга, защото беше човешка надлакътна кост.
Криминалистът го помоли да излезе от изкопа, а онова, което взе да прави, щеше с гаранция да предизвика неговия смях и коментар. Стига да не бе присъствието на вуйчото. Когато тръгваха от града, той взе служебното куфарче, но Григор Натов изтълкува това като формална постъпка. Ето сега, помощникът на спеца разтвориха съвсем при края на изкопа. Следователят извади от там фотоапарата и се зае да извършва с цялата сериозност действията така, сякаш се намираха на истинско местопрестъпление. Погледна сянката и часовника си, преди да е поставил бялата пластмасова линийка до разкопаваното. След това направи няколко общи снимки и отново слезе долу. Човешката кост наблюдаваше с недоумение цялата шетня около себе си, но остана такава и когато положиха линийката успоредно до нея. За да направят и още няколко снимки в по-близък план. Приключил с фотографските занимания, следователят реши, че може и да говори. Каза.
- Нека поработим още малко с лопатите. Трябва да има още за снимане и вземане на доказателства.
Григор Натов съвсем недоумяваше, защо трябва да се търсят още кости, но хвърли скрит поглед към изражението на своя вуйчо и разбра. Единственият правилен отговор, който трябва да каже е тоя.
-Добре.
Възрастният човек гледаше мълчабиво диалога и работата на по-младите. Трудно можеше да се отгатне по изражението му, доволен ли е от онова, което правят. С категоричност го сепна въпроса.
- Може ли да си спомните, от къде тръгнаха костите напред в оня момент. Преди да се запремятат заедно с пръстта към дъното на кариерата.
Вуйчото го погледна така, сякаш попита как се доят овцете. Григор Натов не можеше никак да проумее, защо е толкова важно положението им, преди да са лъснали пред хорските очи. Макар и да беше убеден в другото. Такива картини не застават ежедневно пред погледа и съвсем правдиво, оставят по-трайно впечатление.
Бившият селски овчар вместо да отговори с уста, взе в ръцете си лопатата. След най-мизерното колебание я положи на земята и рече.
- Според откъртеното, някъде тук трябва да е било началото на едната. - Премести дръжката на инструмента на около две педи и добави. - А тук, началото на другата.
И без консултация със следователя, главният сержант вече можеше да заяви, така биват разположени костите на човешки скелет. Гостенинът забрави да си изкаже мнението по въпроса, но изглежда остана доволен от отговора.

Цветко Маринов