| Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито!
Колко ли пъти дъхът ми ще спре:
пропасти, подмоли скрити..
Още далече си, Черно море -
Бяло - подлъга сестрите.
Места, Марица потичат на юг,
само аз, Искъра - луда -
тичам на север, но не е напук:
люби ме силния Дунав.
Няма да стигна до него за час,
как ли ще мина Балкана?
Ала пристигна ли - лудата аз,
тутакси ще му пристана.
Мъката мъти и мойте води,
ала коритото - здраво.
Щом ме погали той и приюти
всичкото зло ще забравя!
Ще му зашепна вълшебни слова,
ще ни е топло и светло!
Чудо голямо, че подир това
ще се изгубя в морето!
Публикувано от viatarna на 05.11.2013 @ 21:21:16
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от mig
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Лудата река" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лудата река от Meiia на 06.11.2013 @ 12:40:18 (Профил | Изпрати бележка) | Женската сила!
Вода е...
вода си
Като гледам и усещам ярко (по твоя творческа вина:) - успяваш да рисуваш силно не само картината, но и чувството )устрема на релата, се сещам за "милите" думи на майка ми към мен, когато ми е ядосана за поредната ми опърничавост "всичките терсене, ти - обратно":).
"само аз, Искъра - луда -
тичам на север, но не е напук:"
Но понеже ми е съвсем близо довкъщи, често, често ходя до Марица, да ме вкарва в правата посока:). Погледам я, погледам я, че се смиря, малко, и се върна.
Да бе, не е напук, то така си ти иде отвътре просто..:).
А това с морето.. не ми го припомняй, че..:)
Много ме усмихна, но и сериозни неща си открих:
"правя корито" е обобщен или концентрирам израз на този устрем, който описваш, по подразбиране, женски.
И е нещо като описателно предупреждение "все ще намеря начин"... "внимвайте!"
Поздрав за стихотворението! |
Re: Лудата река от mig на 06.11.2013 @ 13:02:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че ми гостува, Meiia! И за всичко, което написа спонтанно. Бих искала да съм малко по-луда, отколкото съм. И в това стихотворение май си го мечтая. Надявам се, красиво. |
]
Re: Лудата река от rajsun на 06.11.2013 @ 07:19:45 (Профил | Изпрати бележка) | Скритата сила на водата)))
Поздрави! |
Re: Лудата река от mig на 06.11.2013 @ 13:09:15 (Профил | Изпрати бележка) | За мен е чест, Рай, твоето посещение и коментар! Благодаря ти! |
]
Re: Лудата река от Ufff на 06.11.2013 @ 10:34:27 (Профил | Изпрати бележка) | Това е сладко изгубване. На свойско място.
Поздрав! |
Re: Лудата река от mig на 06.11.2013 @ 13:06:58 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Уфи! Да, май си права:може би е сладко и загубването ако преди това човек се е намерил... Благодаря ти. Прегръдки за морето и за теб!!! |
]
Re: Лудата река от Omaia на 06.11.2013 @ 13:51:22 (Профил | Изпрати бележка) | Успешна персонификация и
интересен лиричен разказ, mig. |
]
Re: Лудата река от mig на 06.11.2013 @ 15:11:20 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам всякакви водоизточници, но Дунав и Искър са моите любимци. Реки с характер. Дунав е единствената голяма европейска река, която тече от запад към изток, подминава други морета и дори океан за да се влее в Черно море, а Искър - единствената рилска река, която тръгва на север за да се влее в Дунав...
|
Re: Лудата река от mariniki на 03.01.2014 @ 19:44:50 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | чудно хубаво... вълшебния път на реката, който никога не свършва..
толкова красив стих, и толкова близък до сърцето ми...
топла преградка мила, приятелко... Бъди щастлива..
|
Re: Лудата река от mig на 04.01.2014 @ 08:50:10 (Профил | Изпрати бележка) | За мен е чест, че ме посещаваш и наричаш своя приятелка! И аз те прегръщам, мила Маги! |
] | |