автор: secret_rose

Мъдрецът не бе ли прошепнал, че всеки е капка...
от нежен, поящ, животворен, небесен дъждец.
Но някой ще капне на роза в листицата гладки,
а друг - на поета в печалния, тънък писец...
Един ще търкулне прозирно - ефирна сълзица,
ще светне по ръбче зелена и пивка трева,
а някои от нас, още падащи - в писък на птица
простреляна точно в сърцето, с човешка стрела.

Навън дъжделиво се сипят сърца. Или хора.
Мъдрецът не помни, припалва горчива лула.
А шляпа Ноември, разпръсква водица по двора
с два стръка чемшир, китка здравец, и мокри крила.