автор: missana

Тъмни Серпентини върху квадратите на пространството
оставят времето
и бягащото ехо...
Цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите
(половината от тебе е отнесена - половината и от душата, и от тялото)
...В предверията пустота -
галерии подземни за плъхове
след покаянието на прокажените...
Сводовете ниски, в които пипнешком
се плиска мисълта
удавена от своите въпроси...
Моретата обречени
превърнати на локви
...Съмнения дълбаещи във черепа на Лудия
(ръце на лудите посегнали да изядат главата Му)
...И втората половина на деня -
Несъвършена,
превъртаща ключа в ключалката на здрача
...Агонията на мечтите
във мрежата на най-жестокия Рибар...
И слънцето! -
самотен фар в безкрайността,
заснел изострените ни от втренчване черти.

...Звездите със игли небесни,
пробождащи телата ни антени
в невралгични точки...

И нервни тръпки - концентрични кръгове -
дъхът на нещо невидимо
сред студа на Космоса...!

---