автор: anonimapokrifoff

Общоизвестните истини имат един сериозен недостатък – забравяме ги. Сещаме се за тях едва когато положението е след дъжд качулка и като се счупи колата, пътища много. Всички знаем кое движи света – сексът и парите, и нерядко първото и абсолютно често второто водят до престъпление, а колкото по-кърваво и перверзно е то, толкова по-добре. Човешкият мозък се парализира от ужаса и същевременно го обожава; религията ни възпитава в строг морал, но едва ли ще се намери човек, който да не погълне с очи и най-разюзданата сексуална сцена, стига да е напълно сигурен, че никой не го наблюдава.

Еее, мнооого сложно започнах: всъщност исках да ви кажа, че не случайно толкова добре се продава криминалната литература. А я си представете, че я съчетаете с яка еротика (не с порнография, все пак вие сте естети)! Ще къртите мивки, с един куршум ще убиете два заека, три пъдпъдъка и поне един фазан – гъската не я споменавам, защото придава друг нюанс на успеха ви: може крякащото й племе наистина да е спасило Рим, но отдавна тя е символ на глупост. Но не се притеснявайте от наличието й: щом не го афиширате, никой няма да го забележи, а и този свят би бил твърде скучен, ако не съществуваха тъпаците.
Значи решихме: ще пишем еротично криминале, с което едва ли ще взривим литературата (тя, гадината, се оказва много жилава – ни гъби я оправят, ни тиган по главата, камо ли пък писания, превърнати в хит и позлатили както издателства, така и автори с внушителен речников запас от цели 124 думи, с което карат съвестните читатели да се ровят в тълковни речници, за да си обяснят непонятните им шестдесет и два и половина процента). Така че предлагам да не я мислим нея, защото тя е приоритет на оръфани интелектуалци с отнесен поглед и драматично празни стомаси, докато ние с вас се целим в славата и благоденствието.
Гениалните неща са прости и се правят надве-натри: лежиш си във ваната примерно или пък те цапардоса ябълка по манерката и готово. Не е такова обаче положението с псевдогениалните, които всъщност носят пари – те искат да се понапрегнеш и даже да се поизпотиш като пич. Без рецепта няма как да стане, затова записвайте и благодарете на Бога, че тя ви идва наготово.
Щом е рецепта, много важни са мерните единици. В нашия случай те са чаена чаша, супена лъжица, чаена лъжичка. Момент, следва най-важната единица мярка, която е строго индивидуална и зависи от това колко често са ви набивали канчето в детството и как точно са се бълникали мозъците ви: тя е усилието, което всеки полага, за да си представи яростен бой на негри в тъмна нощ. Ааа, не е толкова просто: трябва едновременно да виждате и биткаджиите, и мрака. Да уловите на фона на чернотията белите склери, налети с кръв; перления блясък на зъбите и кокалчетата на ръцете, разкървавени от ударите. Хайде сега набедете някого за победител и да започваме.
Смесваме в чист и сух словесен шейкър 5 части Сан Антонио, 2 части Агата Кристи, 2 части Реймънд Чандлър, 1 част Артър Конан Дойл, 2 части Стивън Кинг, една втора Маркес, чаена чаша Маркиз дьо Сад, супена лъжица Набоков, чаена лъжичка Достоевски. Спазвайте последователността и разбърквайте с увеличаващо се темпо в продължение на 6 минути и 32 секунди до получаване на хомогенна маса. Прецедете през три пласта интелектуална марля с цел избягване на твърди остатъци от пасажи или словосъчетания. Изпозвайте негледжосан глинен съд, предварително намазан със зехтин екстра върджин, произведен от полуузрели маслини, расли на югоизточен ветровит гръцки склон на 152 метра и 34 сантиметра от скалист морски бряг, на който целогодишно пасат опитомени кози, надзиравани от овчарче с име Пан, рецитиращо „Илиадата” от изгрев до заник. Изрично условие е в гювеча три пъти да сте готвили свинско с 10 зеленчука от Сандански; два пъти телешки джолан с лук, сини сливи и червено каберне совиньон от Ямбол; два пъти пиуе със зеуе, разбърквано на всеки 23 минути и 52 секунди с пернишки винкел. Печете под капак във фурна, предварително загрята на 180 градуса, до готовност – каквото и да означава това.
Как да сервираме? Външният вид е важен, той продава. Изберете шлифован съд, кристал менте – това, което прилича на еди си кое, се харчи по-добре от другото, което е еди си кое наистина. Украсете с резен Дан Браун, шепа Паулу Коелю на стърготини и щипка Хорхе Букай на прах. Декорацията всъщност доста поутрепва вкуса, но без нея не може – точно тя върви в последно време. Ако някой днес се реши да прочете първата книга в живота си, то със сигурност ще се наниже на един от тримата.
Много е важно да отбележа, че тази рецепта е базисна – нещо като основната кройка на корсаж, с която можеш да конструираш от потниче до балтон. В зависимост от вдъхновението и личните си предпочитания експериментирайте както със съставките, така и с количествата.
Дотук нищо не споменахме за сюжет. Сега я втасахме, без него не можем да минем. Но има изход тунелът, има – щом се спрем на заглавие, нещата сами ще се подредят. Не е необходимо да напрягате твърде ума си, защото никой няма да възнагради труда ви. Спрете се на популярни фрази, които веднага привличат вниманието. Как ви звучи например „Ангел от Ада”? Банално, но въздействащо, нали?
И така: „Ангел от Ада”. В столичен квартал се случват странни убийства на мъже от всички социални прослойки. Мъртъвците са с разнообразни професии, някои са бедни, други – впечатляващо богати, трети са безработни. Сред тях има женени, разведени и ергени, дори и един изтъкнат учен вдовец. Единственото, което ги обединява, е смъртта – при всички е настъпила по време на оргазъм, като никой от тях не е страдал от сърдечно заболяване. Полицията е безсилна – не е изолирала никакъв материал, от който да изследва ДНК-то на извършителката. Следствието е в кьор сокак, но тогава се намесва Камен Желязков от село Юнак – частен детектив по призвание и донжуан по рождение. Сред вещите на едната от жертвите открива луксозен кибрит с логото на местно нощно заведение, останал незабелязан от разследващите. Камен започва всяка вечер да посещава бара и скоро погледът му е привлечен от невзрачна жена, която е редовен посетител. Заговаря я на по чаша „Мохито” и поглежда в очите й – в тях горят адските пламъци на бездънна похот. Отива в дома й: от мижаво врабче тя се превръща в птица с разкошно оперение, която е хищна като Горгона Медуза, но отказва да се целува с детектива. Той веднага разгадава как тя убива жертвите си – дарявайки им смъртоносна наслада, само че още няма отговор защо липсва ДНК. И тогава хищницата се съблича, сваля и перуката си: той осъзнава, че под дрехите си тя носи латексов костюм, покрил цялото й тяло с изключение на очите, носа и устата, и с отвор, който осигурява достъп до малка част от интимните й селения. Ангелът сръчно надява плътен презерватив на потенциалната си жертва и се опитва да я убие с неземните си ласки (следват изключително възбуждащи садо-мазо сцени, оцветени с поетична романтика), но Камен Желязков е овладял древната китайска техника за предотвратяване на оргазма. Престъпницата, латентна лесбийка, мъжемразка с тежка карма, наследена от предходни инкарнации, е разкрита и арестувана. В затвора горко се разкайва под давлението на отец Тихон, родом от село Голямо Гласище, завинаги се отвращава от секса и се посвещава на безпорочно съществуване, наситено с горещи, но смирени молитви. А Камен Желязков до края на живота си се пита дали би оцелял, ако бе стигнал до смъртоносно опасния оргазъм с ангела от Ада.
Няма нищо по-лесно от това да напишеш една книга, тънкостта е да се справиш с втората. Изненадайте читателя, предложете му сюжет, абсолютно противоположен на този от първото ви произведение. Много подходящо заглавие е „Смъртта не повтаря, той – също”. Нека това е криминален психотрилър с отчетливи елементи на хорър, примесени с чиклит.
В китно американско градче живее чаровен и богат мъж, който всяка неделя смирено изслушва проповедта на свещеника, след което прави щедро дарение за църквата. Всички са единодушни, че той е съвършеният християнин, майките непрекъснато го дават за пример на децата си, за да се поучат от неговите добродетели. Мъжът има тайна страст – убива невинни крехки жени, като ги възбужда до крайност, прекъсва половия акт преди оргазма им и ги оставя да издъхнат от зверска незадоволеност. Край на престъпленията му слага продавачка в супермаркет, в която той се влюбва. Ухажването на красивата дама е сложно и наситено със съспенс, защото тя се оказва обикновен, но горд трудов човек. Все пак в един момент се предава и откликва на чувствата на милионера. Междувременно ФБР издирва извършителя на убийствата – това, че те са затихнали, не успокоява разследващите. Влюбените се женят, чакат бебе и в момент на откровение престъпникът признава всичко на жена си. След кратко колебание надделява гражданската й съвест и тя го предава. Осъден е на смърт. Малко преди изпълнението на присъдата в килията идва мъртвият баща на убиеца и двамата водят сложни теологически спорове, в резултат на които синът получава просветление. Вдовицата наследява богатството му, но го дарява на бедните, прибира се във фермата на родителите си, където ражда и отглежда детето си. Отдава се на благородна кауза: опазване популацията на торния бръмбар. Бестселърът е с екологичен финал, който налага корицата да е в тревисто зелено, но без намек за присъствието на пестициди.
Дотук всичко е ясно, нали? Ако закъсате за заглавие, смело се обърнете към книги и филми, чиито имена помните: „За няколко оргазма повече”, „Далече, далече навътре”, „Измъчвай ме, но ме чукай”, „Високият рус мъж с черния фалос”, „Последният препуциум”, „Апокалипсис в леглото ти”, „Умирай страстно”, „Десет малки пениса”, „Някои го предпочитат студен”... Още се чудите какво и как да напишете? „Високият рус мъж с черния фалос” е низ от страховити и комични перипетии, преследващи главния герой, притежател на колоритната особеност и закоравял крадец на диаманти. „Последният препуциум” е смразяващ разказ за терористи ислямисти, чиято кауза е да отстранят от интимните органи на всички мъже това, което сам Бог е дал. „Десет малки пениса” е трагедия с остро социално, етично, мистично и сексуално звучене – десетима почтени мъже сформират престъпна група, която обира и малтретира жени, защото съпругите им ги наричат малопишковци.
Хайде, сръчкайте въображението си! Парите и славата са пред очите ви, вземете ги! А, да: можете да започнете с нещо по-леко, което да е криминално и фатално еротично, но приказно – „Тринайстият коитус на принца” например. Успех!