автор: apostola

Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?

Останала си- знам- самичка,
като осиротяла птичка.
И аз останах без другарка,
и там зад гробищната арка,
гори сега едно кандило
да ми напомня к,во е бИло.

Сега- след толкова години,
живяли под простори сини,
да върнем, мила, обичта си...
Да си припомним любовта си.
Така е писано да стане
и любовта ни да остане.
И нека Господ ни прощава
за туй, което ще да става.
Че таз любов ръжда не хваща
и знака до сърцето праща!