автор: Clear

Почерпено и вдъхновено от Брайън Уайс (Само любовта е истинска) и посветено на... Някого, когото няма да забравя!

Бил си мой и преди,
не зная как и кога,
зная мислите зад тези очи,
чистата им красота...
Бил си мой и преди...

Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са двама или трима души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори, за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви ги познава. Свързва ви вечността и вие никога няма да бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: "Аз не те познавам." Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда приятел на душата си от векове. Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко извън този миг губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате големите възможности, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с було очите на сърцето му. Той не ви позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си... една зараждаща се нова вселена, вселена от чувства и споделени мечти.

Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате чувството, че познавате вътрешният свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко, както здравият разум не може да познава. Така, както познавате само най-близките си хора... Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец...
Но може да стане и бавно, и постепенно... Булото внимателно се повдига и усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение. Той може да усети тръпката между вас, неуловимата с просто око близост, която е отвъд рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, истинската, всеотдайната, която е отвъд всички граници...
Вашия любим е прекосил вековете, за да ви целуне отново и да ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света...

Не винаги обаче сключваш брак с тази сродна душа, с която си най-силно свързан. Може да има повече от един човек за теб... А може по - нататък в живота си да разпознаеш сродната душа, след като вече и двамата сте се обвързали с настоящите си семейства. Или пък най-силната ти духовна връзка може да е с родител, дете, брат, или сестра...приятел.
Илюзия е да се смята, че тази тръпка, това разпознаване и привличане лесно могат да бъдат намерени отново с друг човек. Такава сродна душа не се среща всеки ден - може би само веднъж или няколко пъти за цял един живот...

Какво се случва след раздялата...? Защото понякога пътищата ни със сродната душа се разделят, всеки има своята мисия и път, който да следва.... разделяме се временно, но оставаме заедно във вечността.
Ако сме били приятели, онова прекрасно чувство на съпричастност и близост остава...независимо от време и разстояние... Дори когато се срещнем след дълга раздяла, отново изплува усещането за близост, сякаш никога не сме се разделяли, сякаш времето е спряло...едно усещане за безвремие и уют, като... "да се завърнеш в бащината къща".... след това продължаваш по пътя си, но някак...окрилен, не си сам...защото не многото ни познати ни правят по-малко сами, а духовното сродство с други души. Може да си сред много хора и пак да си самотен, а може и само един човек да те изпълни, да се почувстваш едно завърешно цяло - като, че си намерил липсваща част от себе си...!
Да, най-прекрасното нещо - любовта със сродна душа. Това е Божие благоволение, което се дава не всекиму. Но какво става, ако я загубим?...Болката е неизказана...Част от теб умира безвъзвратно. И ти никога вече няма да си същия...
Оцеляваме, но оставаме оскатени.
Времето минава, живота следва своя ход, открива пред теб нови възможности... но тъгата остава твой спътник... Понякога забравяш за нея, мислиш, че си изгонил натрапницата, че е вече зад гърба ти като лош сън, когато случаен щрих от ежедневието те жегва за да предизвика предателски спомен... очите се напълват, оловна буца засяда на гърлото ти... продължаваш напред, но със свита душа…
С времето може да надживееш и това, да преодолееш носталгията, да си създадеш нови радости, да окриеш нови хоризонти… но в теб винаги ще има едно липсващо звено... и белег, който да напомня... през целия ти живот.

Замислих се, кое е по-лошо - никога да не срещнеш своя сродна душа, да я срещнеш, но поради обстоятелствата да не можеш да бъдеш с нея...или да сте се слели, сякаш отвъд измеренията на настояще, минало и бъдеще отпивайки от блаженстовото и да го погубиш? - Раздялата?...Не. След раздялата, наред с болката все пак остава спомена за нещо красиво, което те е направило по-богат, променило е живота ти завинаги, станало е част от теб... и споменът за тази красота може да те стопли, когато те боли... По-страшно е ...да ти ОТНЕМАТ вярвата че си имал всичко това! Да разбереш, че не си бил обичан, така, както си вярвал...че са те заменили и забравили без време...и с това да ти ограбят всичко преживяно, отнемайки така дълбокия смисъл, който си вярвал, че има... ДА ИЗГУБИШ ЕДИН СВЯТ!!

Но човек не може да избяга... Не е и нужно.
Тези срещи се случват за да променят живота ни, да познаем себе си. Те са въпрос на съдба.
И ще се случат, с всичките си последици.
А какъв ще е изхода зависи и от двамата!
Големите чувства крият и голям риск...и всеки носи отговорност за своя избор.