автор: dandan

По пълнолуние излиза
от бърлогата на мислите
жената скитница.
Останалите кротко се спотайват.
Не им е време.

И тръгва сомнамбулно тя по сипеи,
прескача невъзможни прагове,
катери мрака в паяжинна светлина,
с една ръка се вее над пресипнал водопад
и пръска смях по кичурите на нощта.

В съня си търси половината черупка
на обеления орех щастие.