автор: mirei

върви и носи
луковицата на август
безценна е
само люспа от нея струва
колкото залеза на боговете
колкото слънцето
в една любовна песен

каква тъга
каква тъга
върви и узурпира
припевите на сърцето

кратка е
като мириса на първото
осветено в църквата грозде
като сламен покрив
разрошван от вятъра сутрин

друго нещо са
марсилските керемиди
/и те залязвали вече/