автор: Rodenavlotos

И няма как, дотук достигнала, да съм невинна.
Човек в живота бива жертва. Но и хищник.
А паметта удобно слага в папка с грифа Минало
всички събрани улики за грехове предишни.

Дотук достигнала, стояла съм над бездната,
достатъчно, за да изровя с поглед дъното
и в тинята на хилядите часове беззвездие
закономерно да открия зрънце съмване.

Когато тръгнеш, все до някъде ще стигнеш.
А търсиш ли, не е възможно да не срещнеш
това, което ще познаеш, без да мигнеш,
защото нямаш право повече на нови грешки.

Ловец си, опита побрал на бивша жертва
в годините, предшестващи виновността ти.
И, слава Богу, че животът е така инвертен -
да можеш пир да си направиш от остатъци.

Но вече в новото си амплоа на силен хищник,
преди да скъсаш пъпката, пред теб родила се,
спомни си жертвата от своя свят предишен
и се надявай в теб да е останал нокът милост.