ромоли реката...
между бреговете смълчани притичва
по детски с морените бели на жмичка играе...
за нищо нехае...
за времето даже... тя знае, че дълъг е
нейният път към безкрая...
а върбите са същите... пак като някога
крехки и тъжни...
по хълма
на знойното пладне прохладно пак
речният вятър повява и вае щастливи миражи...
две въдици, боси крака...
и усмихват се топло две сламени шапки..
на татко и моята...
с рокличка стара басмяна облечен
пак жарко пъстрее денят...
тук и въздухът
сякаш е жив... и синее в тревите метличина...
в тихото само пчелите жужат и ромоли реката
с гласа на дете..
мълчаливо баща ми до мене седи сред
сълзящия спомен...
и стискам пак в шепите бръмбари... нежно
и тъжно върбите шумят...
музика Michel Pépé Terre Céleste