автор: mig

Une Sofia abominable.
Serait-il le signe de novembre?
Comment clamer qu´on en a marre:
tout ce qu´on a, c´est ce brouillard.

Un univers entier s´y noie,
il disparaît pur dans le noir.
Entièrement? Pas tout à fait,
Il s´est réduit à un café.

Dehors le temps fond dans les flaques
et il en reste un petit laps
pour que je prenne tes mains timides
dans les miennes - ravies, avides.

Ces deux mains qui ont toujours froid,
c´est bien ma vie! Toute ma foi!
Et pour le reste? De vains essais
pour t´emporter hors mes pensées.

Преведе на френски: Цонка Петрова


Опити

Отвратителна София!
Ноемврийски мъгли.
И да искахме повече,
пак не бихме могли.

Една цяла вселена
е изчезнала. Не!
Тя е просто смалена
до едно кафене.

Вънка времето в локвите
се стопило на мрак.
И останало колкото
да ти стисна ръка.

И това е животът ми -
две студени ръце.
Всичко друго е опити
да не мисля за теб.

Райчо Русев – rajsun

Стихотворението и преводът са публикувани в алманаха „Кръстопът на изкуствата” 2013