Само понякога мисля така ...
Нашата стара любов дали е толкова стара?
Или не е била?
Нашата стара любов дали шепне в стомаха ти?
Или само аз съм така?
Нашата стара любов има ли име и бъдеще?
Или просто сън е това?
А всъщност ...
Нашата стара любов още ме прави осемнайсетгодишна.
Пръска в сърцето вълшебства и не спира да ме обрича
на тебе, мое момче, посивяло и толкова истинско.
Нашата стара любов ще живее във мене докрай.
Далечна, но единствена.