автор: mirei

имай търпение
капят черниците ти
и всеки ден старееш с хиляда нощи
и нито една приказка
която живее на покрива

в бакърения черпак на лятото е
луната ти, наречена рибна
не е за всеки
това плаване - лице в лице
с мълчаливия живот

нищо не остава
дори в кралските гробници на думите
само арфи и лъкове гривни и струни
опънати от еленовите сухожилия на бързоногото
от капчуците на нечии шумливи приумици

имай търпение
в най-бистрото на ръката ти е музика -
тази сърнена гора на светлоликите, които идват
от Бяло море до Коледа
и с ясен ми глас
по звезди и по мръкнало

откога се е съмнало