"Кажи, че не е истина!...Нали?!?...
Не можеш просто тъй да си отидеш!?...
Ти знаеш колко много ще боли!
Не искаш ли в очите ми да видиш?...
Кажи, че не е истина!...До днес
вървяхме двамата в една посока!
Презряли пост, пари и интерес,
летяхме след мечтите си високо!
Кажи, че не е истина!...И пак
лицето ми помилвай с нежни длани!...
Здрачава се, в припадащия мрак
най-скъпият ми спомен ще остане!...
Кажи, че не е истина!...И виж,
звезда се спря на моите ресници!
До мен не искаш вече да летиш -
с една простреляна, ранена птица!...
Разбрах – отдавна си решил!... Нощта
над сънните градини ще се спусне.
И ще си тръгне в мрака любовта...
А болката кога ще ме напусне?...”