автор: zaltia

Бях млад, прегръщаше ме нежна муза,
имах работа, пари...не знаех що е криза...
За жалост...изведнъж дойде деня,
във който приказната муза отлетя...

И аз в кръчмата, със чашата в ръка,
за нула време, пропих спестената пара.
Но един ден усетих, че се случва нещо,
сякаш бях срещу Венета...във "Горещо".

Скочих гневно, и опитах се да изкрещя,
музата усмихна се, и помоли ме да замълча...
"- Не съм ти нито майка, нито пък съпруга,
бях...и си оставам...звездната ти муза.

Знам че изоставих те, и тръгнах през нощта,
но сега ще ти покажа, че мога и да съм добра...
При теб оставам, даже друга муза ще ти доведа,
или почакай, с нови две при теб ще долетя.

Помисли си само...сам в стаята, със музи три,
още тази вечер...в Рая от мечтите ще си ти..."
-А искаш ли да чуеш моята история- я питам аз,
преди да си се настанила, с приятелките си у нас.

Когато ти си тръгна, мъката прегърнал се пропих,
работата си загубих, спрях да пиша стих след стих...
Но една жена се спря до мен, и реши да ме изправи,
нежността и любовта...в живота ми добави...

Това накратко с мен се случи, и във новата си къща,
отлично справям се с жената, и любимата си тъща...
И ако на някой, писането днес не му върви,
мога аз да му препратя, тези нежни музи три...

Даже мога да му пратя още две- жена и тъща,
за да усети как, денят във празник се превръща.
А аз отново, със приятелите стари и добри,
във кръчмата- ще си пия Абсолюти до зори...