Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Мъжът, който им постла легло За малко да ги изтърве: двамата вървяха, хванати за ръце, и оглеждаха пустите клюмнали къщи на планинското село. Беше се заврял в килера и не чу опела им, а си мислеше, че още има слух на диво животно. Срита кучето – да беше излаяло поне, пък то мълчеше като нямо, мързеливо проснато до портата. Петър Лисицата се шмугна в къщата, плисна вода на лицето си и се огледа в мътното огледало. Искаше му се да обръсне четината си, но нямаше толкова време – дотогава пришълците ще са си отишли. Ей, хора! Чакайте бе! Само аз съм в тоя джендем, друга жива душа няма... Гласът му се остърга в острото на зъбите му, за да свали ръждата на дългото мълчание. Мъжът и жената, 40 – 50-годишни, се спряха и усмихнато поздравиха. Ами хайде, няма да висим тука я, подкани ги Петър... Елате да се почерпим, че от три години човек не е стъпвал в тоя генгерлик...
Чевръсто изкара на двора маса и столове, наряза домати и краставици и тупна шише жълта ракия. Не, аз няма да пия, каза мъжът – с колата съм, а жена ми не е шофьор... Ти луд ли си бе? След толкова години гости да ми влязат в къщата и да не ударят с мен по една... Нищо няма да ти стане: джанковица е, двойна преварка! Те послушно наквасиха устни, хареса им и бързо повториха, боднаха от салатата: ех, че са ти вкусни доматите, такива в София няма...
След час ще мръкне, помисли си Петър, и къде ще ходят тогава – докато стигнат в града, докато намерят хотела... Само трябва да ги заглавичква, да не се усетят и да останат. А да те видя сега, дърто, дали ще си оправдаеш прякора... Носеше го от малък, баща му го лепна. Беше темерутесто дете, рядко някоя дума излизаше от устата му и майка му се вайкаше, а старият викаше: „Хич не го мисли за балама, тоя е най-голямата лисица, братята и сестрите му не могат да му се опрат и на малкия пръст”. Така и стана: имотът на родителите му мина в негови ръце. Само с жените не му вървеше, на тях сладки приказки им дай, не мълчалив мъж.
И как тъй попаднахте в наше умряло село? Господ ли ви прати? Обикаляли – ей така, накъдето им скимне. Жената обожавала легендите, слушала и записвала. Откога е селото, попита тя, пък той отвърна: първо още по една чашка, че да си развържа езика...
Самодивски ни е на нас коренът, госпожа... Самодивски. Живеел в едно село от подножието на планината млад овчарин, силен и красив като слънце. Имал най-голямото и най-охраненото стадо, ама го пасял тука, на високото, където тревата е най-сочна. Веднъж замръкнал до Благия извор – не е далече, – от него тръгва Сребърница, бистра сълза, по-сладка и от мед. Не съм чувала за тази река, каза жената. Е как да чуеш, отвърна той, – много от хубостите на държавата ги няма върху картата и само местните хора си ги знаят...
Та стигнал го здрачът. Ромонът на водата го унасял, овцете се скупчили наоколо му. Налегнала го дрямка, по-лепкава от боров клей. Хем спи той, хем вижда. Изгряла една ми ти месечина с обло ясно лице, осветила поляната. Щурците пеели, сякаш са цигани на сватба. По някое време от нищото се появили три девойки, една от друга по-хубави: руса първата, с огнени плитки втората, с коси на беззвездна и безлунна нощ третата. Хвърлили си ризите и затанцували голи, както майка ги е родила. Гледал овчарят, не смеел да диша, а сърцето му щяло да се пръсне от мерак. Пропълзял и им грабнал дрехите,те били по-бели и по-леки от мъгла. Писнали самодивите, замолили го. Две от вас ще пусна, а третата ще ми стане невеста. Коя искаш? Тази, посочил той, с нощните коси: снагата ѝ е по-стройна от папур, кожата – прясно навалял сняг. Разплакала се тя, но тръгнала с него. Завел я при родителите си и цяло село в чудо се видяло – такава хубост за първи път зървало. Мъжете почнали да се влачат като маносани, жените съскали, същи пепелянки. А младата булка, щом посмеела да се покаже на двора, все сълзи ронела и самодивско биле никнело и цъфтяло. Тогава старите хора и попът казали, че е жива напаст, вещица. Примолила се самодивата на мъжа си да бягат надалече: заведи ме, казала, високо в планината, където е Благият извор – да съм близо до сестрите си. Послушал я той и тук вдигнал къща. Минали години, тя добила девет златокоски с очи черни череши. Пораснали дъщерите, всяка от тях по сто момци я искали и всяка сама избирала на кого да даде сърцето си. Задомили се и родили по девет момчета, снажни като боровете наоколо. Те си довели невести и така станало селото...
(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")
Публикувано от alfa_c на 28.05.2013 @ 22:44:20
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Мъжът, който им постла легло" | Вход | 16 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мъжът, който им постла легло от suleimo на 29.05.2013 @ 00:04:06 (Профил | Изпрати бележка) | Леле, започнах да се оглеждам от страх.
Много те бива! |
Re: Мъжът, който им постла легло от mariq-desislava на 29.05.2013 @ 10:22:40 (Профил | Изпрати бележка) | Пусти мерак, хора затрива.:) Татулът тук идва едва ли не като освобождение за три безкрайно самотни души. |
Re: Мъжът, който им постла легло от Bukvist (ventura@dir.bg) на 29.05.2013 @ 13:09:31 (Профил | Изпрати бележка) | И аз съм пил от ракията на Лисицата и съм му сърбал от чорбата.
Но тогава, май, ми беше сипал виагра. |
Re: Мъжът, който им постла легло от Milvushina на 29.05.2013 @ 13:48:18 (Профил | Изпрати бележка) | "Самотата докара старият отшелник до лудост. Сега единствените, които му правят компания, са онези, които успее да хване." Uncle Istvan [gatherer.wizards.com]
Съспенс на екс!
През цялото време се чудех как ще ги утрепе. Залагах на брадва заради асоциацията ми с Чичо Истван, но е хубаво да има изненада. ;-)
Разказът сам по себе си е много готин, а от него може да излезе база за криминална история. Пробвай се някой път, ще стане хит!
П.П. Много уважавам автори, които не слагат разговорните думи в кавички. |
Re: Мъжът, който им постла легло от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 29.05.2013 @ 17:34:33 (Профил | Изпрати бележка) | хазяинът наистина оправда прякора си. Интерсно, че за мъжа не ми е толкова мъчно... |
Re: Мъжът, който им постла легло от verysmallanimal на 29.05.2013 @ 19:33:35 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен разказ! Поклон! |
Re: Мъжът, който им постла легло от nellnokia на 29.05.2013 @ 23:05:26 (Профил | Изпрати бележка) | Човеци!... Всякакви човеци има на този свят.
Ти, обаче, намираш от всичките най-истиснките...
Хем да крещиш, хем да мълчиш като четеш... |
Re: Мъжът, който им постла легло от zebaitel на 30.05.2013 @ 09:40:13 (Профил | Изпрати бележка) | Верно, че както казва Миленка, още прякорът на стареца те кара да си нащрек, но ти си накарал действието да мине по лъкатушещи пътечки и това непрекъснато накланя везните ту към доброто, ту към злото! Много ми хареса! Браво!!! |
Re: Мъжът, който им постла легло от rainy на 01.06.2013 @ 00:59:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Факт е, че финалът не ме изненада...
Но в никакъв случай не е редно да виниш себе си като автор. Всъщност, тук имаш голям фен отбор, който познава стила ти, оттам очакванията. Е, има намеци за съспен се, не е баш без хич ;) Зеб е много права – и аз се лашках през цялото време ту към слънцето, ту към гроба. Значи си си свършила великолепно работата. Да не говорим, че детайлите са висш пилотаж, така че какво значение финала.
P.S. Чакам книга и ако трябва ще стопирам самолет, но ще дойда.
|
Re: Мъжът, който им постла легло от agripina на 01.06.2013 @ 19:09:48 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми, много хубаво разказана историйка, краят ме изненада, но много е сполучлив! Поздрави! |
Re: Мъжът, който им постла легло от mamontovo_dyrvo на 02.06.2013 @ 12:43:23 (Профил | Изпрати бележка) | Брей, това с татула е изход...Браво Анониме, невероятна идея! А как само си я разказал историята...Дали е имал Лисицата и жълт кантарион под ръка? |
Re: Мъжът, който им постла легло от pastirka (prestizh@abv.bg) на 04.06.2013 @ 17:16:58 (Профил | Изпрати бележка) | С твоите разкази е винаги супер интересно! Заплиташ по няколко плана, но така изкусно ги разплиташ после и вървиш към финала, който винаги е изненадващ!
Браво, Ано! |
Re: Мъжът, който им постла легло от Markoni55 на 20.06.2013 @ 16:28:51 (Профил | Изпрати бележка) | Не изтрая дълго и хоп - труп. Ама аз съм от онези лавандули, дето все очаквах мъдростите и опита на този старец да им подскаже пътя един към друг. Нали ме знаеш - умра си за цунки, гушки и сополки. Какво да правиш. Сега известно време пак ще те отварям със стиснати очи. Хем си знам, че ти не си от тия, ама като не мога да спра да те чета и съответно да се самоуспокоявам, че този път може би ще е по различно. Пък и ти направи няколко такива жеста ...време ти беше да си влезеш в амплоато. Нема начин. |
Re: Мъжът, който им постла легло от stenli499 на 25.08.2013 @ 13:15:10 (Профил | Изпрати бележка) | Въвличаш с невероятна сила в текста!
Поздравления! |
| |