автор: jaich49

На въпрос на Лазура, разговарящи до струга й, отвърна с "оу райт".
- Страшно хубаво го казваш.
- В английския се влюбих като ученик.Но ми се струваше,че българин не ще може да го говори.Бях убеден,че трябва да лапна два горещи картофа,за да извия езика си като англичаните.В казармата служих със софиянци.Когато ги чух да си разговарят на английски,останах като гръмнат.Накарах ги да ми напишат няколко изречения и след едноседмични упорити усилия,успях да пречупя езика си.После сериозно започнах да го изучавам.И сега съжалявам защо съм изгубил толкова време.За какво ми беше.Да се из фукам пред момичетата,че знам няколко английски изрази.Трябвало вместо него да чета книги,ама кой да ми каже.
- А като ученик какъв си бил?
- О,пълен зян.Да не казвам най-слабия,но един от тях.
Учителите ми всеки след обяд играеха футбол в двора на гимназията.А аз не учех,ами все на игрището стоях.Преди всяка среща учителите винаги се караха кой да ме вземе на негова страна да играя.Много ме ценяха като футболист.И заради футбола по милост ми пишеха тройките.Все пак,пред съвестта си мога да призная,че някой предмети ми вървяха - география,история,химия,френски език. Долу горе,това беше.
Спомням си един случай.Учителят по химия беше много строг и учениците трепереха в неговите часове от страх.Големите ни казаха как да се държим в часовете по химия.Щом учителят зададе въпрос,високо вдигаш ръка и усмихнат го гледаш в очите.Така той оставал с убеждението,че знаеш урока си и не те изпитва.Обаче аз,както винаги,с "великия" си ум,си казах,защо ще му се усмихвам.Три-четири часа преподава уроци.Аз ги назубрих,а и формулите ми потръгнаха.А той предимно държеше на формулите.Когато започна да изпитва,с първия въпрос,целият клас - гора от вдигнати ръце и 50 цолови усмивки на уста.Аз- свит на чина,последния мързеливец.Той веднага ме изпита
Написах формулите на дъската и ги обясних мота-мо.Следващият час пак свит на чина.Пак ме изпита.Естествено,представих се отлично.И после три години не ме пипна.От време на време даваше контролни,но аз знаех формулите.На матурата ми се падна въпрос без формули.Нищо не знам.Само дето не ме наби пред комисията.Калпазанин,вика,три години съм ти вярвал.Обаче не ме скъса. Писа ми тройка.
- При твоята ерудираност ми е трудно да повярвам,че си бил посредствен
ученик.
- Не ме поднасяш,нали?Ако поне малко наистина ти изглеждам такъв,то съм успял да го постигна със страшно голям труд.
Въобще,самообразованието ми ме изведе на такова ниво,че като чета книга, или гледам филм,мога да разбера какъв е автора - дали щастливец,или много страдалец.Щастливият творец създава сладникави историйки.Нещастният - силни,сериозни,завладяващи произведения.
На същото ниво стигнах и спрямо предназначението на всеки индивид.Щом видя лицето на един човек,разбирам какво може да представлява.А щом чая първите му реплики,ми е ясен за какво е дошъл на света - да създаде нещо значимо,или да отгледа едно-две деца и си отиде завинаги.
Тя или той починали на 80-90 години.За починалите на такава възраст често чувам репликата : ние да стигнем техните години.Защо им са щом на 20 изпълниха дълга си към човечеството?На 20 си създадоха деца и после до 90 плетат метли,примерно,да печелят от продажбата им.Да бе оползотворил всичкото това време да напише един прекрасен роман,или извае величествена статуя,или нарисува великолепна картина,или построи чешма,мост,с които да радва очите на поколенията,а той плете метли като децата.
- Но не отричаш,че такива хора си прекарват живота щастливо?
- Така е.Но в крайна сметка ние се раждаме човеци.И именно това ни задължава.И ако за един човешки живот не направим нещо по-различно и смислово да защитим призванието си най-висше същество,то тогава по добре да съм се родил магаре и да се моля да случа на мързелив стопанин.По цял ден ще спя,ще ям шума,от време на време ще изревавам да ме чуе,че съм в обора,че не съм избягал и ето ти един още по щастливо прекаран живот.
На улицата срещна нейна съученичка с приятелка.
- Винаги съм твърдял, - рече на поздрава й - че красотата не може да бъде сама и тава нежно създание с теб потвръждава теорията ми.
Непознатата го погледна с такава възхита и той разбра,че само да й смигне и тя ще го последва където пожелае.
Веднъж научи,че учител зашлевил шамар на неин съученик.В знак на неподчинение / нали вече бе демокрация / целият клас стоеше пред вратата на стругарната и демонстративно не влизаше в час да работят на струговете.
Персоналът бе задължен да пренася шкафове по кабинетите.Минаващ край тях,Владислав чу заместник директора да им нарежда да помагат в пренасяне на шкафовете.Но те не помръднаха от местата си.
При повторно минаване край тях,видя,че заместник директора го няма,и им рече : момичета и момчета,не бъдете толкова злопаметни.В цивилизацията ви очакват много по-големи неприятности.Помогнете в пренасянето на шкафовете. Те са нужни както на вас,така и на подрастващите курсисти.
Те останаха на място,гледащи студено.
- Ваша воля,но не постъпвате правилно.- той тръгна.
След минути видя,че целия клас се включи в пренасянето.
След този случай му направи силно впечатление факт,за какъвто не подозираше,че притежава умение - че има голямо влияние над учениците.На няколко пъти бе свидетел как учители заповядват на ученици или курсисти да свършат някоя странична работа,не пряко свързана със задълженията им.И как те отказват да се подчинят.Тогава насаме той ги подканваше с няколко благи думи и те тутакси изпълняват необходимото.А колкото до помощта за себе си, свързана с професията му,макар по някога да бе тежка работа,достатъчно бе само да им се обади и те с радост приемат.
Владислав повторно си спомни случая за върховните агитации на приятеля му да постъпи на работа в техникума.Ако не бе дошъл тук,никога нямаше да прозре един много важен факт : ученичките му доказаха с държанието, постъпките и поведението си,че за разлика от връстниците си,той е тялом и духом жив.
Вярно,че и преди забелязваше,че дори и ученичките го гледат настоятелно при разминаването си с него по улиците.Но тогава той го отдаваше на обяснението,че са го виждали някъде и се мъчат да си спомнят как и при какви обстоятелства,а не,че изпитват симпатии към него.
Може би той е единствения мъж в околията / много от учащите са от селата /, който с вехтото си работно облекло привлече девойките не с пари и богатство,а с разума си.
На смесено с персонала и учители събрание директорът обясни,че занапред заплатите ще се определят на база точкуване.Заплатите на учителите се вдигат,понеже набират повече точки поради лекторските си часове.
- Аз не съм учител, - шеговито подхвърли Владислав - но имам смесен клас. На мен не се ли полагат такива точки?
Учителите се засмяха,без да си дадат сметка,че той каза нещо важно.И се запитат защо учениците предпочитат неговите беседи,пред изнасяните от тях уроци.И дали причината не се крие в метода им на преподаване.
Когато се самообразова,се запита как може един учител да преподава предмет от 100 страници 10-20 години и при всеки предаван нов урок,чете от учебника.За толкова години трябва да го знае наизуст.
Докато веднъж от ремонтираше повреда на струга на Лазура,разговора им непреднамерено отскочи на тема самолюбие.
- Самолюбието е генетично заложено във всеки човек.- каза той - Но то по открито са забелязва в определени хора.Забелязал съм,че колкото един човек е по-грозен,толкова за по-красив се има.Докато красивият,респективно красивата,нямат такова мнение за себе си,скромни са и дори се съмняват в своя чар.
Същото се отнася и за глупците.Колкото са по невежи и повърхностни, толкова за по умни,просветени и мъдри се имат.Истински умният човек е свит в себе си,нерешителен и неуверен,защото знае колко по умни е имало и има и след всичко това не мисли и да се сравни с тях.
Впечатлява ме един факт - заслепението.Не съм срещал родите да не смята своето дете за най-красиво.Може детето на приятеля му да по красиво от неговото,но той вижда тази красота само в своето дете.
А най-интересни са ми две майки,когато се срещнат с детските си колички. Тутакси оставят своята,отиват при другата и лицемерно се топят в нежности : ах,миличкото!Колко е сладко!С една дума,детето на приятелката й е най-хубавото на света.И в същото време на ум си казва : моето е 10 пъти по-хубаво от нейното.
СЛЕДВА