автор: jaich49

По късно ще му направи силно впечатление странните приумици на жените.
Завъртаха се мъже ергени,включително и учители такива.Опитваха се по един или друг начин да ги свалят.Те безцеремонно ги срязваха.И когато кандидатът излезеше от стаята,поражен от неуспеха,ухажваната дама се правеше,че никакъв хабер няма от живота : какво иска тоя от мен?- питаше се не проумяваща.Друга пък подхвърляше : какво си мисли тоя? Демек,тя не е толкова лесна,за каквато я взема.
Изгубили всякаква надежда за какъвто и да е успех,ергените престанаха да се навъртат край тях.Владислав бе пълен антипод на свалячите - не правеше ни най-малък опит за свалка на която и да е.Това му пък поведение ги изнерви и открито го обвиниха,че мрази жените.
С две думи,сами не знаят какво искат.В първият случай се правят на светици, при втория се гневят защо не ги свалят.
Той отрече да има такова нещо.Те обаче продължиха с обвиненията си и той бе принуден да признае истината.
- Напротив, - обясни - харесвам,обичам жените.Но дни след изслужването ми от казармата,две девойки,така се получи,една след друга,ми извъртяха такива номера,заразиха ме със срамни неща,че си създадох толкова лошо мнение и от тогава не вярвам в нищо на жените.Така че който иска да си троши главата с жена.Аз нямам нищо общо с мъжете блеювци.
Вече започна да се обръща към ученичките с цветущи комплименти,които бързо навлязоха в речниците им и му за отвръщаха със същите.
Към мажете употребяваше коренно различни думи,които те запомниха и отвръщаха със същите,опитващи се така да му се присмеят и унижат.Веднъж сподели пред жени от помощния персонал : каквото чуят от мен,го повтарят като папагали и с моите думи мислят,че стоят високо над мен.
През практиките на класа,минаваше край струговете,отправящ по минути хвалебствия на всяка ученичка.Обаче и те не му оставаха длъжници,всяка изливаща цялото си умение от тази област.
Един ден Лазура му каза :
- Ти си сбъркал професията си.
- Може и така да е. - закачливо отвърна с неизменната си усмивка Владислав - Но първо един "син" на боговете трябва да поизстрада.В посланието към евреите от апостол Павел се казва : "Сине мой,не презирай наказанието от Бога,нито да ослабяваш,когато те изобличава Той.Защото Той наказва оногова, когото люби.И бие всеки син,когото приема."
Когато чета "Мартин Идън",имам чувството,че Джек Лондон е описал моя живот.Кой знае,възможно е авторът да се е преродил в мен.
Той извинително й махна,че тръгва да окаже полагаемото се внимание на съученичката й.Но стигайки до съседния струг,видя,че Лазура разказва чутото на приятелката си.
В коридора срещна първокурсничка,която от близо не познаваше.В техникума учат 5-6 класа първокурсници и три класа единадесетокласници, дошли от гимназията,с цел усвояване на някаква професия.
Момичето открито го гледаше в очите.
- Простете нахалството ми,синьорина. - каза й.Тя се спря.- Изпитвам силното усещане,че копнеете да ми кажете нещо.Така ли е,или си въобразявам?
- Въобразявате си.
- Не бъдете толкова студена към чувствата на един мъж.Това Бог не ще ви го прости,и един ден,в Страшния съд,ще се разкайвате.
От този ден тя започна да го посещава в стаята му.
Един разговор пред спрели го в коридора ученички започна така :
- Преди новата ера,един древен философ,мисля,че се казваше Владислав Иванов,но името няма значение - изказването предизвика усмивки - Та той казва - рече на девойка - Не мой да се измисляш,кат знам що нам треба.Тако си ми млада,тако си ми сладка.Не гледайме мила моя,не съм чоколада.- тя нежно го докосна по лицето.
После стана въпрос за професията му.Той каза :
- Остават ми още три месеца до пенсия.- те му за опонираха смеейки се - Това е така,защото ние,електротехниците, се пенсионираме по рано.Впрочем, истинските електротехници на света са трима - Джек Лондон,Владислав Иванов и Лех Валенса.
Тук вече си заслужи аплодисментите.
- Синьора, - обърна се един ден към влязла в сградата учителка,държаща за ръка 3-4 годишно момиченце - това дете ваша дъщеря ли е?- в близост имаше ученици.
- Да.
- Вие сте създали шедьовър.
Тя се усмихна поласкана.Дойде съпругът й,също учител,приклекна пред момиченцето и зацелува бузките му.
- Защо го целуваш сега тъй? - попита Владислав - Да помислим,че ти си бащата ли?
Този път и околните се засмяха.
Единствена Гладия не влизаше в стаята му.Обаче из коридорите,при всяка възможност го заговаряше.Но всичките й опити да възвърне първоначалната му приятелска близост,останаха без успех,поради неизменното му дистанциране.А колкото до мъжете - учители,колеги,ученици - там се чувстваше като риба във вода.
СЛЕДВА