Таборът си отиде, на двора му е студено, оградата е сама.
Поканихме една Зима на гости при нас-ще дойде ли?
Вечер стените настиват и ги завиваме. Днес една стая
пълна с причини се отключи, побягна по коридора до
където едни лоши маркучи с вода я заляха. После и
преливаха ток, за да се върне при нас. Леко встрани
от себе си сме, всички. Новите свикнаха-побеляха.
Вратите са отворени, само навътре. Различни са . Освен
една. Таванът и е на колела. Издига се, ако подскочиш
за да го стигнеш-когато ръцете са вързани...Високо усещане,
със сини пръсти които висят. Моите са си вързани отзад,
все още. Може да не са бели, не съм ги виждал от вчера.
С една скучна храна ги чух, как с устата ми заговорничат.
И един готов за докосване, самотен бял таван чух да казва:
- Защо ли съм толкоз висок? Къде и докога ще се връщаме!?
09.11.04 г.