автор: dobilz

(на единствения ЛЕТЯЩ
как искам да знам, че си жив...)


Студено е,
дъхът забулва
замръзналите клони пред лицето ми
боли от режещия удар
с жестоко безразличие рисуващ
цветя кристални по очите ми


без път
незная накъде вървя
но в тъмното
бученето на бясното море
показва че посоката е вярна
към бездната посоката зове
където е безкрая
и няма да съм ангел скрил криле си
и няма полетът да е пълзене в тинята
под яростния бич на другите….

защото летящите са уроди!