Във всеки дом зашушва суетня.
Прозорчетата светнали, се вглеждат
с презимило мушкато в бледина
и с момина разцъфнала надежда.
Над раклите премените трептят
в очакване да кипрят пак снагите.
Преметени, дворовете блестят
а щърка трака вече под стрехите.
Потеглил е животът пак на път!
Изпратена от тебе, Боже, радост
небето стига и се връща пак.
Великден иде във кръжец от благост.