автор: rumpel

С клепсидрата* Перун довлече
след себе си частици гръм.
Засвятка с мълнии далечни
и ме затвори в твоя сън.

Завихри се в съда водата,
запя със звездна светлина.
Протегна пламъчен издатък
Перун към свойта планина.

И двама тръгнахме в съня ни,
към оня вечен Вихрен връх,
скалист, висок и много стръмен,
насищащ всичко с боров дъх.

От подбел сплете ми корона,
приседнах върху дъбов трон.
От близките дървесни клони
ухаеше на свеж озон.

Когато бурята премина,
огледахме се със любов.
Това бе нашата Родина,
изпратила Перунов зов.


*клепсидра - древен воден часовник