автор: Solara

По детски да се сгуша в стола ти,
сред светлата и празна стая.
Навярно си по работа излязъл
или за друго – аз не зная.

Аз често вмъквам се неканена
(оставяш си прозореца отворен)
като въздишка на ефира - синия
и по парфюм от дъхави зюмбюли.

Докосват пръстите попиващо
всяка следа оставена от твоите,
а обонянието жадно преоткрива
закуска с чай, масло, франзела.

Изтривам гънка по леглото ти и
болка от неслучено присъствие.
Далеч на запад сънено се съмвам,
а ти се връщаш за обяд в къщи.