автор: angar

Теб Бог със син те е дарил!
Такова хубаво юначе!
То още само кротко спи,
или бозае, или плаче.

Но ще започне да пълзи,
и ще започне да гугука!
А после и ще се изправи,
и първа крачка ще направи!

Ах, колко радостни сълзи,
и колко грижи има тука!

След туй - безкрайните "Защо?"
Как често детските въпроси,
заварват възрастните боси!

А после - нови две очи,
и две ръце - работни, здрави,
към твойте - сякаш - ще прибави!

И, ако трябва да умреш,
очи спокойно ще затвориш:
чрез него пак ще се повториш!

Красив левент да порасте -
Небето да му е до рамо!

И нека Бог го събере,
по-късно или пък по-рано,
с каквато и да е жена -
но да не свири на пиано!