автор: avloeis

- Какво правиш тук? – трепна тя щом видя Каин да седи на канапето, зачетен в една книга.
- Извинявай, че влязох без покана, но врата беше отключена. – спокойно каза той и огледа мокрото й тяло.
Беше отслабнала страшно много през последните няколко месеца. Приличаше почти на скелет, а студеното й лице още повече подчертаваше бледостта й, сякаш бе много болна. Въобще откакто бе дошла в Академията Джен постоянно линееше, сякаш изсмукваха енергията й.
- Какво искаш? – попита момичето.
- Трябва да поговорим, но ще изчакам да се облечеш! – той стана.
- Не е нужно да излизаш – спря го тя. – Ще се преоблека зад паравана.
- Добре! – Каин продължи да чете книгата, но не престана на мисли за здравето на Джен за това я попита. – Как се чувстваш?
- В какъв смисъл?
- Изглеждаш бледа и си отслабнала прекалено много.
- Така ли? – направи се на изненадана, не искаше да признае, че и тя го е забелязала, това би разстроило Каин, а и не го засягаше. – Напоследък не мога да спя добре! Вероятно е заради това!
- Имаш кошмари? – в гласа му се усети напрежение.
- Нещо такова! – тя му отвърна равнодушно, не бе способна да изрази емоция, не знаеше какво да изпитва в този момент, бе празно там в душата й.
- Утре имаме профилактичен преглед, ще е добре да се посъветваш с лекарката. – отбеляза Каин, когато тя се показа иззад паравана.
- За какво искаше да говорим? Едва ли е за здравето ми! – побърза да промени темата.
- Права си, не дойдох тук за това, но това не означава, че е маловажно! – той остави книгата на масичката и се изправи. - Фабиан се държи странно от седмица насам...
- В какъв смисъл странно? – попита Дженифер, знаейки, че това е нещо важно, макар сега емоциите й да ги нямаше.
- Стана студен, нервен и раздразнителен, постоянно се кара с някого, не понася да го докосват и дори да говорят с него... – тревогата в очите на Каин бе ясна. – Съквартирантът му сподели, че крещи в съня си, сякаш нещо го боли, а онзи ден припадна. Опитах се да говоря с него, но той отказа, а вчера нашите го взеха у дома, за да разберат какво му е, но се съмнявам да успеят. Страхувам се, че може да направят нещо на Фабиан.. знаеш каква е майка ни, ако нещо не е по неин план. Безсилен съм да сторя каквото и да било!
- Какво искаш да направя аз, след като ти самия си безсилен? – попита момичето.
- И сама се досещаш какво можеш да сториш! – той впи поглед в нея и очакваше да види поне малко загриженост в очите й, но остана поразен от едно студено и безизразно лице, същото с което го бе погледнал и Фабиан последния път. – Какво се е случило с теб? – едва попита той и направи няколко крачки към нея. – Дженифер, кажи ми истината!
- За кое? – попита тя.
- За това какво чувстваш в момента.
- Не те разбирам! – тя му обърна гръб и тръгна към прозореца, за да скрие лицето си, опитваше се да си спомни какво чувство трябваше да изпитва сега, какво беше то. – Притеснена съм! – бързо каза тя, когато си спомни. – Да, притеснявам се за Фабиан! Така че ми кажи какво искаш от мен и да приключваме!
- Дженифер... – той поиска да каже нещо, но разбра, че няма смисъл, поне не сега. – Трябва да говориш с Фабиан! Ти си единствената в семейството, която той би послушал. – за миг се поколеба, но след това добави. – Знам какво е поискала майка ни от теб и на мен прати писмо, но Джен, ти си единствената ни надежда, независимо от всичко...
- Добре! – побърза да го прекъсне тя, защото усети една силна болка да се надига в главата й, готова да експлодира, ако чуе това. – Утре е петък... след училище ще отидем в двореца.
- Благодаря ти! – той бързо отиде до нея и я прегърна.
- Каин! – все пак Джен реши да го отблъсне, не бе способна да издържи още дълго на тази болка. – Върви в стаята си и поспи. Ти също не изглеждаш добре.
- Имам кошмари. – неволно сподели той и в главата му нахлуха зловещите образи.
- Какви? – тя отново усети наплива от болка, но се сдържа.
- Просто лоши сънища! – той побърза да махне с ръка, за да омаловажи казаното и тръгна към вратата, този разговор бе тръгнал в неподходяща за него посока. – Лека нощ!
- Лека нощ! – едва се усмихна Джен, когато той я целуна по челото, преди да отвори вратата.
- Ти какво... – опита се да каже момчето, когато видя Амброас да стои до отсрещната стена, но Джен го спря.
- Лека нощ, Каин! – повтори тихо тя и той усети колко е излишен между тях.
Двамата стояха няколко мига загледани един в друг, докато стъпките на Каин не се отдалечиха достатъчно. Момичето почувства как болката в главата й се усили непоносимо за миг и сякаш нещо експлодира, карайки я да се превие до вратата. Сега всичките й емоции си бяха на място, но в такъв хаос, че едва успяваше да събере мислите си. Амброас стоеше до нея със загрижено лице и се опитваше да разбере какво й е. Силен гняв облада цялото й съзнание и го блъсна на земята.
- Сега започна и да ме подслушваш ли? – изсъска тя и видя как израженията по лицето на любимия й премина от объркано, към ядосано, а след това и яростно.
Той се изправи и я издърпа в стаята с груба сила, но все пак не я нарани. Затръшна врата и впи поглед в нея, готов сякаш да я разкъса.
- Подслушвам те?! – изръмжа той на няколко сантиметра от лицето й. – Дойдох да ти се извиня макар да нямах и ни най-малка представа защо получавам такова отношение! Но сега ми стана ясно! Изглежда съм бил просто временна игра и това което се случи в двореца е било едно голямо нищо?! Смятах те за много по-отговорна, но изглежда съм грешал след като те заварвам с този Макрби!
Дженифер го слушаше внимателно и още повече гнева й се надигаше, но в последните си думи той отвори голяма рана, която я заболя много повече от колкото някога бе предполагала, и го зашлеви, но той не трепна, само стисна юмрук, за да прехвърли част от гнева си в него.
- Внимавай какво говориш, Амброас Блек, защото нямам намерение да те търпя! – извика тя. – Точно ти нямаш право да ме критикуваш, след като всеки ден си с Натали! Коя от нас ти е приятелка?! Хората биха казали, че е тя!
- Нима хората са толкова важни?! – опита да се защити той.
- Дори аз вярвам в това! – гласът й отекна много по-силно в сърцето му, отколкото в стаята. – Гледаш ме в очите и ми се правиш на светец! За какъв се взимаш? Сбиваш се с Каин, след това ми пращаш Браво да ми държи сметка за взаимоотношенията ни!
- Не съм я пращял!
- Нали нямаше да казваме на никого за взаимоотношенията ни?! – очите й се насълзиха от всичкото разочарование и болка, които й се бяха натрупали, но остана непоклатимо бясна. – Какво стана с това обещание?! Ти сам го предложи!
- Да, предложих го и ти самата се съгласи! – надвика я той. – Изглежда това беше най-удобно за теб, защото сега можеш да разиграваш няколко наведнъж, нали?
Дженифер отново го зашлеви. Думите му я нараняваха и макара да усещаше, че и той има прави да се сърди, тя не бе способна да се успокои да премисли трезво. И двамата говореха всичко каквото им дойде на ум, единствената им цел беше да наранят другия, за да не се налага да изказват тайните си, които правеха цялото това объркване. Желаеха просто да предадат болката си на другия, за да могат да са спокойни, не ги интересуваше, че така нараняват и самите себе си.
- Да, мога! – едва произнесе Дженифер през сълзите, които се застичаха по пребледнялото й лице, чувстваше се безпомощна и искаше той вече да си отиде, да я остави сама, за да не говори повече неща, които не мисли, за да не го наранява, да не наранява и себе си, но все пак отново се развика под напора на болката. – Да, мога! Мога още сега да ида при Каин, за да може да ме изчука и след това да се върна тук сякаш нищо не е било! Това ли искаш?... Та той ми е брат, Амброас! Каин и Фабиан Макрби са мои братя до мозъка на костите си! – тя се разплака още по-силно, осъзнавайки, че причината за цялата тази несигурност между двамата е заради нея, защото тя скри истината от него, защото не му повярва и я бе страх.
Главата й започна да пулсира от напрежението и силната болка отново се върна. Всичкото това вълнение тази вечер й бе дошло в повече, сякаш някой нарочно бе решил да си поиграе с емоциите й. Всичко пред погледа й изчезна и усети как попада в познатия мрак. Седна и зачака, опитвайки се да се успокои, знаеше, че тук няма смисъл да тича и да крещи. Не мина дълго преди да се появи онзи познат глас, който безпокоеше съня й, но защо сега? Защо точно сега реши да я потърси след като толкова дни наред не я безпокоеше.
- Прекалено много се вълнуваш, Дженифер! – каза той все така властно. – Ела при мен! Тук няма да се караш никой, да отговаряш пред когото и да било за действията си. Толкова е спокойно!
- И самотно. – допълни тя, осъзнавайки смисъла в собствените си думи.
Всеки път щом този глас я завлечеше в тъмнината тя усещаше единствено самота и гняв. Дори в гласа успяваше да усети нотки на тъга, но защо преди не им бе обърнала внимание...
- Защо мислиш така? – запита я събеседникът й.
- Нима греша?
- Не, права си! – съгласието му я изненада, също колко и нежността в гласа му. – Ела при мен, за да не сме сами!
- Аз не съм сама! – възпротиви се Джен.
- Нима? Тогава къде е твоят възлюбен? – високомерието отново се върна. – Заиграва се с друга и ти държи сметка за мними грешки!
- Това не е вярно! – извика тя в опит да заглуши собствените си съмнения.
- А защо тогава се карате?
- Защото скрих истината... – отвърна тя. – Аз го обичам и не смятам, че другото е важно!
- А той обича ли те?
- Да! – без да се замисли отговори, но все още се питаше дали наистина е така. – Той ме обича и аз го обичам!
- Ти не обичаш него! Не се заблуждавай! – изкрещя той и въздухът се нажежи, но след това се успокои и продължи. – Ела при мен и заедно ще върнем всичко на мястото му! Този глупак е само забежка! Глупаво увлечение, което заедно ще преодолеем! Ела при мен, Дженифер!
- Какво знаеш ти за мен! – извика момичето, не желаеше да го слуша повече. – Никога няма да дойда при теб! Никога! Дори да дойде края на света!
- Дори и ако братчето ти полудее? – гласът извади своя коз.
- Брат ми?! – тя затаи дъх и обмисли всичко. Поведението на Фабиан и кошмарите на Каин не бяха просто от напрежение или нерви, а този проклетник ги нараняваше също както си играеше с нея. – Проклет злодей! – изкрещя тя със злоба. – Проклет да си! Остави семейството ми намира! Остави ни! Унищожи живота ми!
- Ела при мен, за да ти изградим нов, по-хубав!
- Мразя те! Остави семейството ми намира! Проклет да си!
- Последвай розовите храсти, за да оставя семейството ти намира! – заповяда той и преди да каже каквото и да било повече Джен се озова обратно в стаята.