автор: PapurcheMehurche

16

Телефонът звънеше като бесен. Направо й се повдигаше от този оглушителен звън. Вдигна слушалката с едно вяло „ало”.

- Джани, ти ли си?
- Аз съм, Силвия. Кажи.
- Защо звучиш така? Да не си болна? Просто се обадих да проверя как си.
- Ами спя. Колко е часът?
- Почти обед е. Ако продължаваш да се криеш в леглото, ще пропуснеш целия уикенд.
- Да, да. Има още един ден.
- Джани, ти май не си добре. Днес е неделя.
- Силвия, шегуваш се. Значи съм спала повече от 24 часа. Не може да бъде!
- Явно може. След час имам среща с Голдън на кафенце. Времето навън е приятно. После ще се поразходим. Ела с нас.
- Ами, – първата й мисъл беше да откаже – след колко време и къде ще бъдете?
- В 13,30 ни е срещата в кафе Роял.
- Ще дойда направо там. – Джани погледна часовника в хола. – Тъкмо имам време да се изкъпя и да се въведа във вид.
- До след малко тогава! И не закъснявай много!
- Няма, обещавам.

Джани си взе бърз душ, изсуши косата си. Отдели няколко минути за лек грим. Облече се доста набързо. Още не беше изпушила първата за деня цигара, а вече беше в таксито на път за среща с приятелките си. А тя никога не илизаше. Да бе!
Голдън и Силвия вече бяха там. Гледаха я изпитателно, докато се настаняваше на мястото си.
- Така, защо една жена спи 24 часа нон-стоп през уикенда? – Голдън се усмихваше най-невинно. – Или тази жена е на силна доза сънотворни, или тук е замесен мъж.
- А ние знаем, че Джани вече не пие сънотворни. Нали така, Джан?
- Да, спрях ги, когато усетих, че ще ми е трудно да заспя някога без тях.
- Тогава? – Силвия я гледаше изпитателно. – Тогава остава в сила другото предположение – мъж! Ще ни разкажеш или ще ни оставиш да правим догадки?
- Ами то няма много за разказване.
- Да де, няма. В петък след купона продължихме в дискотеката на Барнсти. Липсваха трима души от купона – ти, Тед и Джони. Забелязах, че Джони едва се държи на краката си. Май беше прекалил с алкохола. Оставате ти и Тед. Тоест липсвахте исках да кажа.
- О, Голдън, смени ТРЗ-то с полицейски инспектор!
- Не е лоша идеята! Може пък да имам готини заподозрени или арестанти. Но не отклонявай темата. Виждам, че я няма онази трескавост в очите ти. По-голяма съм от теб с девет години. Знам каква е основната причина за промяна в една жена.
- Е, Голдън, – Силвия невинно сведе поглед – май ще трябва да я измъчваме. Не иска да направи самопризнания.
- Стига сте говорили глупости. Ще ви кажа какво стана. Просто аз самата още не съм мислила за случилото се. Спала съм откакто Тед си тръгна докато ти ме събуди по телефона.
- Аха, той си тръгнал, мобилният ти е изключен, включи си го. Добре поне, че още работят добрите стари допотопни стационарни телефони.
- Да, иначе щях да се събудя може би в сряда!
- Може би! Разказвай сега. Не можем да издържаме повече.
- Добре. То няма много за разказване. Той ме покани за втората дискотека. Отидохме до нас да се преоблека. Джони дойде, но явно не се чувстваше добре и си тръгна. И после не знам точно какво стана, Тед ме целуна, отвърнах му и накрая го поканих в спалнята си. Това е.
- Беше ли ти хубаво?
- Да, в началото започнахме доста невъздържано. Разкъса ми дрехите. Щях да откача от възбуда. После здрав секс. Свърших точно три пъти. Издрах му гърба до кръв, а той така ме захапа за рамото, сигурно ще имам синина още поне две седмици.
- И после си тръгна?
- Не, Голдън. После сме заспали. Събуди ме с целувки. После повторихме. Беше различно. Беше много нежен, докосваше ме навсякъде, сякаш прави любов с мен.
- А ти? Как си сега?
- Как ли? Ами изживяването си струваше. Но аз съм една чистокръвна глупачка.
- Джани, спри се. – Силвия я потупа по ръката. – Просто се спри. Какво има? Какво толкова е станало?
- Не разбираш ли? Той свърши в мен два пъти. Не ползвахме презерватив. Ужасно съм непредпазлива.
- Има ли опасност?
- Да забременея? Едва ли. Месечният ми цикъл свърши преди четири дни. Но има толкова болести. Аз дори не го познавам!
- Не изглежда като някой лековат сваляч. Наблюдвах ви доста време. Даже казах на Силвия, че сте хубава двойка, когато танцувахте. И определено се виждаше, че прехвърчат искри.
- Голдън, ти все надушваш нещата. – Джани разроши косата си с пръсти. – Жалко, че съм толкова глупава.
- Не, не си. Просто така се е случило. Не му мисли толкова. За всички болести има лечение. Само за СПИН не. Но той пък за сметка на това не повтаря.
- Е, това вече си е черен хумор. Но не ми е смешно. Изобщо не знам как стана така. Аз дори не исках да идвам на купона, а накрая даже не осъмнах сама. Пълна лудост. Все едно съм в безмозъчните тинейджърски години. Добре че съм спала, иначе сигурно щях да се напия до самозабрава.
- Да бе. Спала си, защото ти е изцедил силичките.
- Измори ме наистина, но беше сладка умора. Какво ще правя сега? Как ще отида на работа?
- Не говорихте ли за станалото?
- Не, мълчаливо си изпихме кафето, той си тръгна. Аз се върнах да спя. Изобщо никакъв коментар за нищо.
- То след такава нощ общо взето няма много място за приказване. Но той ми изглежда сериозен мъж, едва ли ще огласи завоеванието си. А дори да го направи, няма кой да му повярва. Всички те познават. Освен това знаеш, че те наричат в апретурата „ледената кучка”.
- Не знаех. Е това вече е върхът!
- С една дума – в пълна безопасност си. Никой не би повярвал, че Ледената кучка се е чукала с някой от гумените ботуши.
- Права си, Голдън. Благодаря ти.
- И все пак, Джани, питам се – Силвия я погледна право в лицето – така ли ще приключи всичко.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами той ми се стори чаровен. Знам ли. Може би ти е време да се поогледаш. То хубаво работа, дете, къща. Ама ти си на 28 години. Не е лошо да помислиш и за нещо по-различно от света, който сама си си ограничила до „Бета” и Джейми.
- Силвия, той наистина е чаровен. Сигурно видях нещо в него, за да го допусна в спалнята си и да сложа край на девствения си период точно с него. Но изобщо не искам нищо. Достатъчно ми е трудно. Не искам да се занимавам нито с него, нито с някой друг. Много си ни е добре сами с детото. Освен това аз не мога, не искам да имам контакти с гумените ботуши. Просто не искам.
- От теб зависи какви контакти ще имаш. Но искам да ти кажа нещо напълно сериозно – Голдън засече погледа й – понякога не можем да контролираме нещата. Те просто се случват. Така че, един съвет от мен, нали съм по-голяма, наслаждавай се на всички хубави неща и не се опитвай да ги отричаш. Всичко се случва заради нещо.
- Сигурно си права. Ще те послушам. Няма ли да се поразходим малко? Мен нещо не ме свърта.
- Хайде да оправим сметката и да се махаме. Джани, по една последна цигара преди тръгване – ритуалът си е ритуал.
- Мда, ритуалът си е ритуал.
Прекараха следобеда трите в приятен разговор на всякакви теми. Разхождаха се, позяпаха витрините. Джани се прибра в добро настроение и дори нямаше нужда от дозата си водка с кока-кола, за да се почувства по-добре. Просто се чувстваше добре. Малко по-късно, отпусната във ваната, самодоволно се усмихваше с притворени очи. Сексът си е секс. Няма нищо по-хубаво от едно яко чукане! Изхили се доста цинично и си легна. Но спа дълбоко и спокойно.
Беше навила часовника с половин час по-рано от обичайното. Чувстваше се доста тъпо. Имаше шанс да срещне Тед някъде из фирмата. А не беше подготвена за никакви реакции, нито нейни, нито негови. Все пак онази гъделичкаща женска суета се беше събудила. Тази сутрин положи много повече старание да се гримира и да се облече. Беше избрала сивия си костюм. Вярваше, че й носи късмет. Пооформи косата си в прическа. Днес ще се подстрижа! Задължително! Приличам на внучката на Баба Яга. Ха-ха. Ако изобщо старицата има внучка, сигурно се е вселила в мен!
Силвия и Голдън я подкачаха по време на обедната почивка малко по-късно. Но бяха мили, приятелски закачки. Джани не беше особено съсредоточена в нещата, над които работеше. Освен това бързаше. Беше си запазила час за фризьор и нямаше намерение да го изпусне.
Изхвърча от офиса необичайно рано. Успя да закъснее само десет минути. Анжела я чакаше.
- Браво, Джани! Най-накрая се престраши да дойдеш. Не знаеш ли, че ние тук не режем глави, а само коси? – Засмя се. – Хайде, сядай! Като гледам как си изоставила косата си на свободен растеж, явно доста време ще е нужно да те оправя.
- Абе, хора, всички за нещо ме критикуват. Просто нямам време. Много работя, освен това имам първолак вкъщи.
- Не се оправдавай! Преди беше също така заета със сто неща, но не пропускаше идването в салона. Какво си се занемарила така? Да не би да си изпаднала в онази дупка, в която се тръшваме винаги, когато останем сами?
- Ами, нещо такова. Анжела, искам да ме направиш хубава.
- Ти винаги си хубава. Прическата е само за завършване на вида. Ако си грозотия по природа, каквото и да направя, все ще си грозотия. А ти имаш такъв чар! Нали помниш племенника ми как реагира, когато беше тук последния път?
- Ами, не съм обърнала внимание.
- Да беше обърнала! Момчето се почуди какво да направи, за да ти привлече вниманието. А ти най-безцеремонно си четеше списанието.
- Анжи, не съм обърнала внимание. Честно! Искам да ме издухаш след подстригването.
- Добре. Не е лошо да пооправим и маникюра ти. Да викна ли Стела?
- Да, като е разкрасяване – да е пълно!

Джани се отпусна удобно и затвори очи. Остави се в ръцете на Анжела и Стела. И двете работеха добре. Обичаше да идва в този салон. Успяваше да се отдаде на лигаво удоволствие и да си почине, да се откъсне за миг от сивотата на всекидневието. Да се откъсне така, както... Както го направи в петък вечер с Тед. Спомни си събитията от вечерта. Тед беше приблизително на нейната възраст. Висок към 1,80, с черна лъскава коса, подстригана късо, беше облечен семпло, но с вкус. И имаше уникални очи. Очи, в които можеше да се потопиш и да изчезнеш. Излъчваше някаква прикрита доброта, може би малко болка и ранимост, чар и сексапил. Джани имаше невероятен усет към хората. Проработи и този път. Просто хвана мъжа на нейната собствена честота. Разговорът с него беше приятен и той изобщо не беше изтъпял простак, както тя разсъждаваше за гумените ботуши. Беше, ами беше готин. Тя си спомни за миг докосването на устните му. Беше сладко и възбуждащо. Най-сладкото беше, че той почти не умееше да се целува. Какви ли жени е имал? Странно е мъж на тази възраст да не се е научил как да целува! Но той влагаше страст и желание. А това беше достатъчно. Опита се да погледне на цялата ситуация отстрани. Беше доста абсурдно. Самата тя се държеше дружелюбно с всички, но пазеше абсолютна дистанция. А той едва ли е имал намерение да изчука някоя колежка. Джани усети неговата потребност да сподели няколко часа удоволствие с някого. Е, случи се с нея. Тя самата имаше огромна потребност да се усети покорена от мъжка сила. Просто такъв е бил моментът за двамата. Нямаше никакви амбиции да продължи с това. Не че той изобщо се обади повече. А и тя самата не искаше да говори с него. Нямаше и какво да му каже. Беше достатъчно умна жена, за да измрънка глупост от вида на “съжалявам, беше грешка”. Нито съжаляваше, нито гледаше на това като грешка. Беше нещо хубаво, което я събуди. Просто той се появи от нищото в точния момент. Всеки друг малко по-чувствителен мъж можеше да е на неговото място. Както и всяка друга малко по-ранена жена можеше да е на нейното място.

- Джани, ехоооооо! Да не се отнесе в дрямка?
- Не, Анжела. Просто се отпуснах и си витая някъде.
- Като гледам каква доволна усмивка ти пълзи по личицето, май е на точно определено място витаенето, не някъде.
Джани не отговори нищо. Просто се взря в жената, която я гледаше от огледалото.
- Анжи, страхотно! Харесва ми.
- Постарах се. И ти отива много!
- Прическата е супер. Колегите няма да ме познаят утре.
- Ще те познаят, не се притеснявай. Ти си толкова уникална, че не може една прическа да промени това.
- Мерси. Охо, маникюрът също е страхотен. Изобщо съм се наточила като за купон.
- Ми то от теб зависи дали ще разходиш новата си прическа на купон.
- Да, но не ми е до това. Не и по време на работната седмица. Хайде да ти платя и да изчезвам. Малкият сигурно вече се чуди къде е майка му.
Качи се в таксито с някаква необяснима лекота. Сякаш летеше. Докато пътуваше към дома си, реши да преразгледа и гардероба си. Вярно, че финансово беше доста зле. Покрай ремонта потънаха много пари. Освен това изплащаше и заеми. Все ще измисля нещо!

На следващата сутрин изпрати Джейми до училището и се върна вкъщи, за да се приготви за работа. Облече костюм от сако и пола с цвят на зряла праскова. Цветът й отиваше страхотно. Сложи си лек грим, който подчерта дълбочината на очите й, червило в прасковен цвят, пръсна се с парфюм. Качи се на високи токчета и потегли към офиса.
Мина първо през Силвия да си вземе кафе и да се видят за няколко минутки преди да се затвори в офиса.
- Джани! Това вече е нещо друго. Кога се подстрига? Прическата е супер. При Анжела ли беше?
- Да, благодаря. Трябваше малко да се променя. Бяхте прави, че изглеждам като запусната ливада.
- Радвам се да те видя такава. Наистина!
- Аз също се харесах. Сега грабвам едно кафенце и към офиса, че вчера нищо не съм свършила. А Харианг и без това само чака да ме хване в крачка.
- Какво ти пука? Ти си вършиш работата. Той и без това не може да я свърши.
- Може и така да е. Хайде, Силвия, ще се видим на обяд.
Запали цигара в офиса си и включи компютъра. Наистина беше поизостанала с рутинните задачи. Трябваше да подготви отчет за фактуриране на облеклата, третирани в апретурата. А още не беше почнала да смята обработените килограми дрехи на отделни фирми. Е, днес ще правя точно това!
В ранния следобед беше приключила половината от сметките. Но имаше доста разминавания. Имаха индивидуални договори с всяка фирма. Това забавяше изчисляването. При някои фактурирането ставаше на брой перални, тоест на отделни модули от определени килограми. При други се смяташе на обработени килограми пране, без значение от броя на модулите. Това доста объркваше общата сметка. Освен това цялата система за това беше измислена от Харианг и, естествено, беше повече от непродуктивна. От апретурата излизаха отчети на отделни листове с изходящи номера и записани данни за фирмата и извършената й услуга. Тези бележки отиваха при Харианг. Той ги държеше колкото си иска върху бюрото си, уж за контрол, после листовете се връщаха при Джани. Тя самата не можеше да систематизира смятането, защото то беше на база документите от апретурата. Така понякога забавянето ставаше дори повече от месец. Но Харианг си въобразяваше, че знае и умее всичко. Не позволяваше и дума да му се каже. А при създалите се отношения между тях двамата, тя не искаше да го предизвиква повече. Не искаше да си навлича неприятности с него.
Джани взе документите, които й създаваха проблеми и се запъти към апретурния цех. Искаше да оправи нещата с Мирони. Така спестяваше неприятности за него. А иначе практиката беше да уведоми Харианг за проблема и той да действа. Тя винаги прескачаше този етап и си се справяше отлично. С Мирони работеха лесно, разбираха се отлично. Не виждаше смисъл да губи време при Харианг, после да чака той да реши проблема, после да го върне отново при нея и така отначало.
Хвана момчетата в почивка. Пиеха кафе и пушеха на беседката пред цеха. Джани изправи рамене и тръгна към вратата. Представяше си само как я оглеждат. Дори разговорите им замряха. Не ускори крачка, въпреки че предпочиташе да прелети разстоянието. Малко преди да влезе в цеха, се обърна към гумените ботуши.
- Здравейте, момчета. Как е?
Те така се шашнаха от неочакваното й поведение, че дори не реагираха. Тук-таме някой се сети поне да кимне с глава. На нея обаче изобщо не й пукаше от тях. Лепна на лицето си най-ослепителната си усмивка и продължи:
- Почивате с кафенца. Хубаво е. А и времето е още топличко, циганско лято май караме.
- Да бе, много е готино навънка, а не в подводницата. – Джони се включи. – Нали знаеш какво е подводницата?
- Да, така май наричате апретурния цех.
Момчетата почнаха да се усмихват. Ледената кучка май не беше толкова ледена.
- Да ви разкажа ли един виц? – продължи, без да чака отговор – Асан казал на Айшето: “Айше, айди да съ ебеме ма!”. А тя му отговорила: “Ех, Асане, с един лаф мъ кандардиса!”.
Намигна им и ги остави да се хилят. Влезе в цеха усмихната и доволна, че така обърка момчетата. В коридора пред офиса на Мирони се засече с Тед. Усети, че се изчервява. Но въпреки това се направи на луда и му кимна, сякаш просто минава покрай колега.
- Здравей, Джани. Как си?
- Бива горе-долу. Имам работа в офиса.
- И аз съм доста натоварен днес. Кога свършваш работа?
- Обикновено към 17,30, но никога не чак толкова рано. Защо?
- Искаш ли да пием по едно кафе?
- Защо? – Джани определено не знаеше как да прикрие обзелото я смущение, а още по-гадно беше, че й минаваха гаднички сексуални мераци. Май съвсем съм се побъркала! – Какво искаш?
- Нищо, просто по едно кафе. Ще бъда в 19,30 в Селект. Ако искаш, ела. Ще те чакам.
- Не знам. Ще видя. Чао, че имам доста работа сега.
- Добре. Чао!
Джани почти връхлетя в офиса на Мирони. Имаше нужда да остане сама за секунда. Изобщо не предполагаше, че ще види Тед. Нали никога не го беше забелязвала преди, защо трябваше да го забелязва сега? Не беше подготвена за среща с него. Но горе-долу се държа адекватно.
- Ей, Джан, да не си тичала дотук?
- Не съм. Просто бързах, Мирони. Идвам да оправим протоколите, за да продължа със сметките.
- Много ли са сгафени?
- Не, няколко. Ще свършим бързо.
- Давай тогава.

В следващите два часа беше изцяло концентрирана в работата над протоколите. Не й остана секунда да мисли за срещата с Тед. И по-добре. Беше прекалено заета, за да си мисли за мъже. Още по-малко за колега. На тръгване от цеха момчетата й махнаха и даже й пожелаха приятна работа. Джани ги дари с щедра слънчева усмивка и продължи да потраква с токчетата си на път към административната сграда.
Отби се при Голдън, преди да се върне в офиса си.
- Голдън, имаш ли минутка?
- За теб винаги. Какво се е случило?
- Ами срещнах се с Тед в пералнята.
- Да не направи някой гаден коментар? Само да посмее, ще му откъсна топките собственоръчно!
- Не, не. Покани ме на кафе след работа.
- И?
- Ами нищо повече не каза. И аз не знам какво да правя.
- Отиди и го виж какво иска. Не се притеснявай. Ако бяха тръгнали слухове, досега щяха да стигнат и дотук. Хич да не ти дреме. Отиди и се дръж нормално. Може да иска да коментирате случая. Знам ли и аз? Може да иска пък да продължите.
- Да бе! Кой мъж би поискал да има нещо общо с мен?
- Я изчезвай оттук! Всеки нормален мъж би искал. Погледни се само! Хубава си, чаровна си, млада си, умна и секси. Какво повече искаш! Отивай работи и си остави време да помислиш какво ще говориш на това кафе. Искаш ли нещо от него?
- Не. Изобщо не искам да се забърквам с мъже. А още повече с колега.
- Ти си знаеш най-добре. Но поне го изслушай.
- Добре, благодаря ти, Голдън.
- Хайде, бягай. И хич да не ти пука от нищо!

Джани се върна в офиса си. Позволи си само десет минутки притеснения за срещата. После се върна върху протоколите и сметките. Те погълнаха цялото й внимание. Почти не остана време да мисли нито за срещата, нито за нищо. Все пак не пропусна да оправи грима и червилото си. Вече в таксито си сложи парфюм. В 19,40 влезе в Селект. Видя го сам на една маса.
- Здравей, закъснях малко, но се улисах в офиса.
- Нищо. И аз сега идвам. Какво ще пиеш?
- Едно фрапе.
Тед поръча на сервитьорката. И върна погледа си върху Джани. Явно му харесваше това, което виждаше.
- Днес направо си убила колегите от подводницата.
- Аз?
- Да, разказала си им някакъв готин виц и после си изчезнала. Цял ден все това разправят.
- Е, чак пък толкова. Просто исках да им покажа, че ледената кучка понякога може да е забавна.
- Значи знаеш как те наричат.
- Да, знам. Затова им показах, че и ледените кучки понякога се усмихват.
- Даже могат и да бъдат разтопени.
- А, това е трудна работа. И освен това се случва много рядко.
- Важното е,че се случва. Виж, искам да си спокойна за това, което стана. Дискретен съм. Няма да пострада репутацията ти във фирмата.
- Много мило. Но и не се чувствам неспокойна. Дори и да кажеш нещо, никой няма да повярва. Ледената кучка не може да прави такива неща.
- Сигурно.
- Да, сигурно е. Сега тръгвам, нали ме успокои, че няма да се разбере как една ледена кучка може да бъде разтопена. Ако няма друго?
- Ами и за мен беше изненада това, което се случи.
- Предполагам. Виж, Тед. Няма да кажа, че съжалявам, защото мразя да лъжа. Беше ми хубаво. Станалото – станало. И толкова. Големи хора сме, освен това сме колеги. Случват се понякога такива работи. Явно имахме нужда да изпуснем напрежението.
- И го изпуснахме!
- Да, сега наистина тръгвам. Мерси за фрапето. Ще се видим може би в “Бета”.

Джани излетя от заведението и хвана първото такси. Имаше спешна нужда да се затвори вкъщи и да не мисли за нищо. Джейми я чакаше с нетърпение.
- Мамо, забави се.
- Да, имах много работа. Как мина днес?
- Ами, нормално. Ще ми видиш ли домашната по математика. Всичко друго съм направил.
- Добре, зайче. Само да сложа вода за спагетите и ще видя.
- Спагети ли ще ядем?
- Да.
- Супер. Със сос, нали?
- Естествено.
Вечеряха, изгледаха някакъв филм по телевизията и Джейми си легна. Джани излезе на терасата да изпуши последната цигара преди да отиде в леглото. Чувстваше се някак нервна и доста тъпо. Никога досега не се беше забърквала с колега. Добре поне, че не работим в една и съща сграда!

Силвия я изненада рано-рано в офиса.
- Джани, преди малко говорих с Голдън и Мирони. Всички са много доволни от купона в петък и искат тази събота да повторим.
- Ей, нямате спиране.
- Ами, такъв е животът. Какво ще кажеш?
- Не е лошо. Ще дойда.
- Ще кажеш ли на Тед или Мирони да го направи?
- Може да му пусна съобщение на мобилния. Все ми е тая.
- Сигурна ли си?
- Да.
- Ти си знаеш. Оставям те да работиш. Аз ще уредя всичко за събота.
- Добре. До после!
Улиса се в документите на бюрото си и чак вечерта вкъщи се сети за Тед. Изпрати му съобщение на мобилния и влезе в кухнята да оправи след вечерята. Телефонът я принуди бързо да избърше мокрите си ръце.
- Ало, Джани?
- Аз съм.
- Тед е. Получих съобщението ти.
- Хубаво.
- Благодаря за поканата. Не знам дали ще дойда.
- Както прецениш, твоя работа.
- Виж, не искам да се държим като гаджета, да си разменяме съобщения и телефонни разговори, да излизаме.
- Като гаджета? О, Боже. Виж, изобщо нямам никакво време да се занимавам с гаджета. И не искам. Това, което искам, е понякога да се срещам с някой мъж за едно яко чукане, нищо повече. Нищо ангажиращо. Не ми трябва никой за нищо.
- Просто исках да ти кажа.
- Е, каза ми. Не се притеснявай, няма да ти досаждам с нищо. Не съм вманиачена по някакъв пенис, който съм ползвала еднократно. Чао.

Джани изключи мобилния си и се върна отново към натрупаните мръсни чинии. Какво си въобразява пък тоя? Гаджета!!! Беше озадачена от разговора. Търкаше чиниите, сякаш са виновни те за ситуацията. Беше сериозно раздразнена. Но не знаеше кое повече я вбесява – фактът, че той не иска да са гаджета, или фактът, че тя не знае какво иска. На бързи обороти приключи домашната работа и си легна. Джейми сладко спеше и се усмихваше на нещо в съня си. Тя обаче дълго време не можа да си намери място и се въртя до ранните сутрешни часове.


17

Беше петък. Събуди се много рано от силно главоболие. Често й се случваше напоследък. Отдаваше го на стреса и не търсеше друга причина. Направи си кафе и седна в кухнята да го изпие. Чувстваше се напрегната и неспокойна. Освен събитията с Тед, нямаше нищо друго, което да я тревожи. Е, грижите за Джейми, плащането на сметките, погасяването на заемите, работата и всичко останало бяха просто обичайното й ежедневие. Запали цигара. Днес беше важен ден. Изключително важен. Днес пристигаха представителите на Ла тур и Street One. Днес предстоеше подписването на договора, по който вложи толкова труд, време и енергия.
Изпрати сина си на училище и се върна в спалнята. Разгледа гардероба си – беше доста претъпкан, но с дрехи, които вече не обичаше и не искаше. Нямаше начин. Не можеше да включи в месечния си бюджет суми за облекло. Не и на този етап. Имаше още заеми за изплащане. Лишаваше се от всичко излишно.
Облече класически черен костюм с широки ревери и бяла риза. Косата й беше в отлично състояние след подстригването при Анжела. Нямаше да губи време за прически. Отдели доста време, за да се гримира добре. Взе чантата си и тръгна към “Бета”. Портиерката на входа й направи комплимент, че изглежда страхотно. Джани само й се усмихна и побърза да хване асансьора. Срещата беше определена за десет часа в офиса на Танасос. Беше решила да не захваща нищо друго, докато не приключи разговорът. Отби се при Силвия за още едно кафе.
- Здравей, Танасос дойде ли?
- Здрасти, Джан. Обади се, че ще се забави малко в апретурата. Как си? Изглеждаш страхотно – стил и елегантност.
- Благодаря. Малко съм нервна. Днес е големият ден.
- Не се притеснявай. Всичко ще е наред.
- Дано. Толкова усилия вложих по този договор, толкова време.
- Знам, успокой се само. Искаш ли кафе?
- Да, ще го изпия при теб. Има още време до срещата. Само Харианг да не ми се размрънка нещо.
- Той ще дойде направо за срещата. Пътувал отнякъде. Вече се обади.
- Супер. Хич да не идва ще е най-добре.
- Е, поне на купона утре няма да дойде. Пропуснах да го поканя.
- Както всеки път!
- Ще сме там до вас, миналата седмица беше готино. От апретурата потвърдиха 12 места, ние сме пет. Пак пищна маса ще заформим.
- Няма лошо. Даже се радвам, че ще дойда.
- А Тед?
- Не знам. Не съм го чувала откакто заяви, че не иска да сме гаджета.
- Я не се хили. Какво да ти каже момчето?
- Нищо. По-добре да не казва нищо.
Голдън се появи.
- А така. Пиете кафе и клюкате без мен!
- Не бе, чакаме те.
- Какво става?
- Нищо особено. Тъкмо говорихме за купона утре вечер. Ще дойдеш, нали?
- Естествено. Къде без мен? Там съм първа и си тръгвам последна – Голдън им смигна – Джани, ти много си изтупана днес.
- Срещата по договора е след малко. Не мога да се явя като неугледник.
- Да бе. Ти и неугледник! Къде го измисли?
- Ми то все такива ги измислям напоследък.

Продължиха да бъбрят. Джани притеснено гледаше часовника. Не се чувстваше сигурна. Главоболието я измъчваше. Стомахът й се беше свил на топка. Мина през офиса да си вземе бележника и да погледне пак грима си и слезе в офиса на шефа.
- Господин Танасос, добро утро!
- Дано да е добро. Харианг дойде ли вече?
- Силвия ми каза, че е позвънил, ще дойде направо тук.
- Готови ли сме?
- Да. Притеснява ме само това, че не получихме никакъв коментар върху мострените бройки. И двете компании обясниха, че ще коментират тук, на място. Не успях да се свържа с господин Чейнс. Имал среща със Симони в Гърция и така и не вдигна мобилния си телефон. Не знам кога ще се върне.
- Няма нищо. Така или иначе всеки момент хората ще пристигнат. Ще имаме ли нужда от преводач?
- Ако прецените. Аз мога да се справя с превеждането.
- Добре, разчитам на теб.
Силвия въведе в офиса двама мъже и една жена, секунда след тях пристигна и Харианг.
- Приятно ми е. Аз съм Танасос, управител и собственик на “Бета”.
Джани затвори бележника си и се съсредоточи в превода.
- Аз съм Ханс Брейт, това е Ана Щроц. Работим за Street One. А това е Себастиян Кроел от Ла тур. Оторизирани сме да проведем този разговор от управата на двете компании.
- Удоволствието е изцяло наше. – Танасос ги покани да седнат около заседателната маса. – И така, предполагам сте разгледали мострените бройки, които ви изпратихме.
- Да, господин Танасос. – думата пръв взе Брейт – Целият отдел на предпродукцията им обърна нужното внимание. За това сме тук.
- Какъв е коментарът ви? – Танасос погледна към Джани и му личеше, че нещо го притеснява – Успяхме да се вместим в ограниченото време.
- Да. Но имаме огромни различия, които едва ли можем да преодолеем. Аз съм главният технолог на Street One. – говореше Ана Щроц – Установихме доста неточности.
- Нека говорим по-конкретно, госпожо Щроц.
- Господин Танасос, ще Ви изложа накратко забележките си. Останалото е написано подробно в тези документи. – Щроц му подаде папка с надпис на компанията и продължи – Явно ще имате нужда от този разговор. Първоначалното ни впечатление беше, че изработените от вас модели са добри. Но при внимателния оглед установихме следното: има разминаване в сантиметри от обмерните данни, явно сте пропуснали теста за свиваемост на плата, самият плат е с видими дефекти от типа “издърпани нишки”. Доволни сме от апретурната обработка и от подбраните аксесоари и етикети. Но като цяло, не. Екипът на предпродукцията излезе с единодушното мнение, че предложеното от вас качество не отговаря на стандартите и изискванията на Street One. Това е причината да спрем разговора дотук. Договор няма да има.
Джани превеждаше дума по дума и дори не можеше да отреагира адекватно. Тоест край. Договор няма да има. Това беше наистина силен удар. Погледна към Танасос. Той се владееше доста добре. Думата взе Себастиян Кроел от Ла тур.
- Бих могъл да кажа същото, което вече изложи като аргументи Ана Щроц. Моята компания също се оттегля от подписването на договор. Господин Чейнс се опита да направи всичко възможно, за да ни убеди, че допуснатите грешки са поправими. Но политиката на компанията ни е да не даваме втори шанс. Все пак говорим за време. То е и основният фактор за нерентабилността на подобен договор.
- Имате право да вземате решение по този договор. Благодаря за подготвените писмени забележки към “Бета”. Ще им отделя нужното внимание, за да бъдат избегнати подобни грешки в бъдеще. Разговорът оттук нататък предполагам, че е безпредметен. Да ви предложа обяд?
- Благодаря за проявената любезност, но имаме полет по-късно днес. По-добре е да се организираме към хотела, в който сме отседнали и после към летището.
- В такъв случай, всичко добро. – Ханс Брейт се изправи, последван от колегите си. – Господин Танасос, желаем Ви по-добра и спорна работа занапред.
- Благодаря подобно.
Разделиха се с учтиви ръкостискания и любезности. Джани седна на мястото си и не можеше да повярва все още. В този момент засече гадния присмехулен поглед на Харианг. Това я провокира да изправи рамене и да се овладее. Танасос взе папките с изложенията на двете компании и седна на мястото си.
- Господин Танасос, съжалявам.
- Джани, да не драматизираме. Ще те помоля да прегледаш забележките, и без това са на английски. Преведи ми ги, ако обичаш.
- Ако може, Танасос, ако може. – Харианг гледаше злобно и самодоволно. – Макар че преводите едва ли са толкова трудни като преговорите.
Джани се беше съвзела достатъчно, за да реагира на удара подобаващо.
- Харианг, ти нито можеш да се справиш с преговори, нито с преводи. Така че си спести висококомпетентните забележки.
- Джани няма вина в случая. Проблемът е в технологията и начина ни на работа, не в нея. Освен това аз самият поех заключителния етап от преговорите.
Тя само му кимна в знак на благодарност. Взе папките и тръгна да излиза.
- Господин Танасос, наистина съжалявам много за случилото се. Сега се заемам с изложенията. До края на деня ще съм готова, ако не възникне нещо друго в отдела.
- Заеми се с това. Харианг няма да те натоварва с никакви задачи в следващите дни. Искам да се изясни защо се провалихме при почти готов договор. Ще си нужна на мен. Обади се, когато си готова с документите.
Джани изгледа Харианг победоносно и набързо излезе от офиса. Взе стълбите до нейния етаж на бегом. Захвърли папките върху бюрото, заключи вратата и едва тогава даде израз на яда си. Крачеше из стаята, припомняше си всяка разменена дума и писмо, пушеше цигара след цигара. Доста време й отне да се успокои дотолкова, че да започне превода на забележките. Доста след края на работното време остави вече преведените документи на Танасос и си тръгна. Не искаше да вижда и да чува никого.
Джейми беше отново на гости у родителите й. Май свикваха на тези съботно-неделни свиждания. Тя имаше време да свърши натрупаната през седмицата домакинска работа и да си почине. В случая обаче имаше нужда да крещи и да пие до самозабрава. Не направи нито едното, нито другото. Просна се пред телевизора и изгледа всички бози, които се предлагаха от екрана.

В събота все още не беше успяла да овладее бесовете си. Но поне предстоеше купон. Рядко обръщаше внимание на подобни прояви, но този път се съсредоточи, сякаш това беше най-важното й излизане за седмицата. Взе си продължителна вана. Направи си маска на лицето и косата. Доста поосвежена, се погрижи прическата й да е перфектна. Беше доста дръзка и в грима, и в облеклото си. Сатенираната й риза повече показваше, отколкото скриваше. Виждаше се ръбът и презрамките на черния дантелен сутиен. Устните й бяха покрити с тъмночервено силиконово червило. Ефектът беше поразителен. Джани излъчваше провокация и секс. Единствено стиснатите й челюсти подсказваха за някакъв проблем, но тази мимика можеха да забележат само най-близките й приятели.
Закъсня достатъчно, за да подсили ефекта от появата си. Влезе в заведението, стъпила на високите си обувки, самоуверена и с гордо вдигната глава. Оцени реакцията на появата си. Понякога обичаше да си играе. Създаваше усещането за нещо фатално и изплъзващо се. Но само тя си знаеше, че никой в заведението не може да привлече вниманието й. Поигра си миналата седмица. Беше повече от достатъчно. Сега беше настроена да пие, да се смее и да танцува. С бърз поглед обхвана цялата маса. Тед го нямаше. Настани се между Голдън и Силвия.
- Опа, е това ако не е великата съблазнителка!
- Голдън, не ме поднасяй! Мога ли да се наместя до вас?
- Сядай. Е сега ако на Мирони не му изтекат очите в деколтето ти, няма кога да е!
Винаги я закачаха. Мирони беше добър приятел, понякога си разменяха пикантни шеги, но всичко беше чисто приятелски. Той се беше оженил преди няколко месеца. Джани виждаше, че той реагира не съвсем приятелски на появата й понякога. Но никога нямаше да прекрачат границата, нито той, нито тя.
- Петъчният любовник липсва. Явно много се страхува да не го впримчиш в ролята на гадже.
- Силвия, не знам защо го няма. Ама и не съм се засилила да впримчвам никого. Много си ми е гот така.
- Недей да лъжеш, – Голдън я погледна право в очите – самотата никога и за никого не може да бъде гот!
- Абе я стига с тези приказки. Искам да се забавлявам. И нито дума за самота, гаджета или “Бета”! – Джани решително вдигна първата си водка.
Пийваха и си говориха. Беше много приятно. Разказваха се всякакви истории. Тя не успя да нададе ухо за клюките около фирмата, но и не искаше. Танцуваше и се забавляваше. Но някак без хъс. По-скоро просто присъстваше. Не влагаше особен ентусиазъм.
По някое време отиде до тоалетната, за да оправи червилото си. И на връщане го видя. Тед приближаваше към тяхната маса. Изгледа я от горе до долу и за миг спря поглед върху очите й. Не размениха нито поздрав, нито усмивка. Той седна в другия край на масата, при колегите си от апретурата.
- Охо, виж кой се появи! – Голдън й намигна – Няма ли да каже поне едно здравей?
- Моля те, остави го да върви на майната си.
- Не си справедлива, Джан. Погледни само как те наблюдава.
- Да бе, все едно не ме е виждал. Я стига. Хайде да танцуваме.
Джани усещаше през цялото време как я наблюдава. Беше странно. Погледите му едновременно я вбесяваха и възбуждаха. Той често сменяше мястото си на масата, за да поговори с повече хора. Ставаше да танцува, но не се доближи до нея. И точно тогава тя пощуря. Танцуваше доста предизвикателно. Смееше се даже и на глупавите шеги. Често подръпваше косата си насам-натам. Голдън и Силвия вече констатираха, че тяхното момиче нещо се вълнува.
Диджеят смени рязко музиката. На първия блус Джани отказа поканата на някакъв случайник и се върна на мястото си. Запали цигара и изпи на екс натуралния си сок. Беше леко задъхана от бясните танци преди малко. Леко притвори очи, за да не я дразни толкова мигането на цветомузиката. И в този момент я чу – нейната песен. Джордж Майкъл - Careless whisper. Спомни си как се отпусна в ръцете на Тед предишната седмица и намери сили да признае пред себе си, че й е било приятно. Сякаш телепатично налучкал хода на настроението й, той застана до нея.
- Може ли?
Джани се забърка, погледна го. После видя протегнатата му ръка и разбра, че я кани да танцуват. Кимна и се изправи до него. В първите секунди бяха като схванати. Той едва я докосваше, тя пък спазваше някаква дистанция, която явно беше отработила в друг живот, когато е била монахиня в манастир. Песента свърши. А те си стояха там, на дансинга. Джани не го погледна. Инстинктивно усети, че танцът ще продължи със следващия блус. Той съвсем леко я притисна. Тя реагира веднага. Усети ръцете му по гърба си. Леки тръпчици започваха да се разхождат от пръстите му към сетивата й. Нямаше нужда да си говорят нищо. Телата им си казваха всичко. Джани леко настръхна. Аз го искам отново! Мисълта я сепна. Вдигна глава и го погледна в очите. Отговорът на желанието й беше да. Видя го ясно. И всичките малки дяволчета, които не допускаше в главата си, сега се събудиха и почнаха да я гъделичкат. Джани можеше да съблазни дори труп. Това й го признаваха всички мъже, на които се беше отдавала през годините. Приведе главата си към Тед. Косата й се докосваше до гладко обръснатата му буза. Нежно докосна врата му на мястото, където беше сключила ръцете си за танца. Усети как кожата му настръхна. Той я притисна по-силно. Джани допря гърдите си в него. Прилепи се към ухото му, сякаш да му каже нещо. Леко прокара върха на езика си по ухото му, нежно го гризна и се върна в първоначалната си поза. Блусовете влизаха един в друг, тя се настройваше за момента, в който ще пусне Тед отново в себе си. Искаше го толкова много, че едва успяваше да контролира ръцете и тялото си, за да изглеждат отстрани като двама души, които само танцуват.
Музиката свърши. Тед я държеше малко над лакътя, докато се върнат на масата. Джани залиташе от възбудата. Но успяваше поне да инсценира пълно безразличие за пред другите и да продължи купона така, както беше започнала. Постояха още малко и един по един компанията почна да се разпада. Всеки се ориентираше към тръгване. Оправиха сметката. Докато натъпче цигарите си в дамската чанта, видя само, че Тед си тръгва. Това я преряза през стомаха. Пое си въздух няколко пъти. Вдигна глава и тръгна към изхода. Никой нямаше да разбере как я заболя. Майната му! Не мога да го моля да ме поиска. На стълбите пред заведението спря за секунда да помаха на Голдън и Силвия, които се качиха на такси. Отвори си чантата, за да потърси ключовете си. И още преди да чуе нещо, инстинктивно усети, че Тед е зад нея. Не си казаха нищо. Просто тръгнаха един до друг към апартамента й. Влезнаха в пълно мълчание. Джани не знаеше как да му каже, че иска само да се любят и то веднага. А той явно беше решил да я поизмъчи. Не казваше нищо. Тя го покани в хола.
- Искаш ли нещо за пиене? Имам водка, кока-кола и фанта.
- Водка е добре.
Джани смеси водка с кока-кола, сложи лед и остави чашите на масата в хола. Върна се да вземе пепелник и цигарите си.
- Наздраве, Тед!
- Наздраве. Беше хубав купон.
- Да, май ще ми хареса да излизам. – Джани нервно се изсмя – Ама Силвия и Голдън са непобедими. Наумят ли си нещо за купон, става. И аз бях такава, но преди.
- Защо се промени?
- Просто така се случи.
- Разбрах от Мирони, че договорът с немците се е провалил.
- Не ми напомняй. Ще имам нужда от много водки, за да забравя за това. Беше толкова гадно. Отказаха най-безцеремонно. Проблемът бил в качеството и начина на изработка. Поне към вашия отдел нямаха забележки.
- Постарахме се.
- Аз не разбирам особено много нито от шиене, нито от пранета. Вчера следобеда огледах панталоните. Имаме няколко бройки от мострените при нас. Не мога да си обясня как е възможно. Има съвсем ясно изпуснати нишки, платът е кофти. Не разбирам как може тези панталони да минат през крояч, технолог, шивачите, перачите, гладачите, финиша. И никой нищо да не е видял! Просто умът ми не го побира. А хората, които са извършили операциите, нали това им е работата. Техноложката къде е гледала? Ами Танасос, той защо не е видял? Той разбира от тези неща.
- Може би причината е много по-проста.
- Искаш да кажеш, че е нещо от вида “допустима безотговорност”? Сякаш Танасос изобщо не е искал договорът да бъде сключен. Но защо, по дяволите? Защо?
- Ти имаш достъп до всички документи на фирмата. Поразмисли и може да си отговориш сама.
- Не искам да мисля за това сега. Побеснявам.
- Отива ти да си бясна.
Джани посегна към чашата си. Тед пресече движението и хвана ръката й. Придърпа я много бавно към себе си и я целуна. Тя чакаше точно това. Отговори му много напористо и разпалено. Изправиха се едновременно и тръгнаха към спалнята. Този път се събличаха разточително бавно. Джани се мушна под завивките и го прикани с ръка. Той легна до нея. И остана така. Тя беше истински разгорещена. Пое инициативата. Легна върху него и бавно започна да докосва устните му. Промушваше езика си за миг по-дълбоко и отново се връщаше на устните му. Ръцете й описваха странни кръгове по кожата му. Провря пръсти между телата им. Пенисът му беше идеално гладък и доста възбуден. Джани започна да се приплъзва по него. Наведе се към слабините му. Пое го в устата си рязко и неочаквано. Тед само изохка. После започна да изписва малки нежни дирички от основата на пениса към оголената главичка. Имаше чудесен вкус. Поемаше го с уста, после го докосваше с въртеливо движение на ръката си и отново, и отново. Той дишаше все по-учестено. Джани усети как приближава оргазмът му. Пое пениса му и изпи бялата течност, която се стрелна в устата й. Задържа го още миг така, докато отшумят последните конвулсии от оргазма му. После се върна отново нагоре, леко го целуна по устните и му обърна гръб. Той я гушна като малко дете. Зарови лице в косата й. Измърмори нещо като “миришеш прекрасно” и започна да целува врата и ушенцата й. Джани се прилепи плътно към тялото му. Усещаше как пенисът му се събужда отново, за да дари удоволствие този път на нея. Тед погали гърдите й и я обърна по гръб. Надвеси се над нея и почна да я обсипва с нежни целувки по зърната. Редуваше ги, захапваше, после ги докосваше с пръсти. Зърната й станаха твърди. Напрежението в гърдите й причиняваше болка. Болка, която можеше да изцери само пенисът му, достигнал дълбоко навътре. Но Тед не бързаше. Явно беше решил да даде на момичето максимална наслада. Подразни клитора й с език и после леко засмука най-интимното й място, сякаш искаше да изпие сока на насладата. Джани се разтърси от първия оргазъм. Тед се върна отново на устните й. Започна пак пътя надолу-нагоре по тялото й. Любеше я с устни, длани, пръсти и език. Джани не издържаше повече. Отвори очи и му кимна. Пое пениса му както цвете поема капка дъжд след дълга суша. Обгърна го с краката си, притисна го с ръце. Тед бързо наложи своя ритъм. Но не бързаше. Захвърляше я от оргазъм в оргазъм, докато пред очите й се виждаше вече единствено бяла светлина, а цялото й тяло тръпнеше в невероятна наслада. Джани стенеше, викаше, драскаше. Поемаше всеки негов тласък с повдигане на таза си. Не можеше да го почувства по-дълбоко. Беше невероятно. Тед свърши върху нея. Не станаха да се къпят. Просто той я взе отново в ръцете си и тихо заспаха.
Джани обожаваше сутрешния секс. Обичаше да я обладават бързо, без много подготовка. Харесваше й напористото нахлуване в нея, докато е още топла от съня и неизмила възбудата от нощта. Отвори очи. Тънка ивица светъл ден се процеждаше през щорите. Понечи да стане. Но Тед продължаваше да я държи в ръцете си. Явно цяла нощ беше спала в неговата прегръдка. Той се размърда и почна да я дразни с леки докосвания по гърба. Джани промуши ръката си надолу. Докосна пениса му. Беше готов. За нея. Обърна се към Тед.
- Искам те сега. Веднага. Докато съм още топла от съня. Ела в мен!
Тед я обърна по корем. Влезе в нея отзад. Влезе мощно с едно единствено движение. Ъгълът беше страхотен. Пенисът му се търкаше в клитора й и увеличаваше насладата. Движенията му бяха отмерени и резки. Джани усещаше как наближава оргазмът й. Тед я целуваше по ухото.
- Моля те, искам да се обърна. Свършвам страхотно, когато ти си върху мен.
Той се отдръпна леко и отново я прониза с горещия си пенис. Докато конвулсиите я раздираха отвътре, Джани го хвана за ръцете. Усети как той се стегна целия и почти се сви, сякаш от удар. Тя не схвана какво става. Но моментът си беше отишъл. Оргазмът му не дойде. Стана рязко и отиде в банята. Джани се покри с чаршафа и се опита да се концентрира върху случката. Какво му стана? Какво направих? Дръпна се от нея, когато докосна ръцете му. И тогава се сети. Мирони й беше разказал, че единият началник смяна в цеха бил загубил два от пръстите на лявата си ръка при някаква злополука. Сигурно е това! Но Джани дори не беше забелязала подобно нещо. Измъкна се от леглото и облече халата си. Банята й можеше да почака. Направи кафе, докато той се къпеше. Чу го как се облича в спалнята.
- Тед, кафето е готово. Идваш ли?
- Не ми се пие кафе.
- Има чай, сок и мляко с какао. Искаш ли?
- Нека да е кафе в такъв случай.
Той влезе в хола. Не я поглеждаше в очите. Беше толкова неловко. Джани сервира кафето в хола и запали цигара. Не знаеше как да постъпи. Внимаваше да не я забележи. Огледа ръцете му внимателно. Да, наистина нямаше два пръста на лявата ръка. Но тя не виждаше в това нищо кой знае колко страшно, това не я отблъскваше. Почуди се само миг дали да говорят сега, но се сети, че можеше и да няма друг път. Затова пое дъх и го простреля с първия въпрос:
- Кога се е случило това с ръката ти?
- Преди няколко години. – гласът му беше груб, без онази кадифена нотка, която Джани вече беше уловила. – Трудова злополука в предишната фирма, където работех.
- Боли ли те?
- Не, болеше ме тогава. Сега не усещам нищо освен...
- Може ли да погледна? Не бях забелязала до преди малко.
- Свикнал съм да прикривам ръката си. На първите срещи никой не забелязва. Но винаги идва моментът, когато се вижда и...
Личеше, че му е трудно да говори за това. А тя беше достатъчно чувствителен и деликатен човек, за да продължи. Допиха кафето в мълчание. Той си тръгна. Нито веднъж не я погледна в очите. Пак си спестиха коментара за изминалата нощ. Дори не си казаха нещо като довиждане. Просто той излезе. Тя заключи след него и се вмъкна в банята. След душа направи нещо безпричинно и глупаво. Докосна лицето си до хавлията, в която той се беше избърсал. Голяма тъпачка ставам! Взе си одеало и легна да спи на дивана в хола.
Не се чуха през следващите две седмици.