автор: marinlazarov

След дългото сбогуване с приятели и близки
остава да прекрачим прага на смъртта.
Но тя не идва по поръчка и си мислим
дали не беше рано за сбогуване сега?!

Отново трябва да доказваме, че живи
останали сме не по своя воля.
Но кой ли с укор във очите сиви
докосва ни. Търсим в бъдното неволя.

И ето обикаляме, чакаме с надежда
часът да ни повикат пред последен съд.
Дано да не попитат за любовта ни нежна
към близки и приятели оставили ни в смърт.

Тогава причестени, достойни да се скитаме
от рая в ада без да помним своя път.
Отнякъде безплътно ангелче ще ни попита:
”Не ви ли дотежа от двойна смърт?!”

Марин Лазаров