автор: nikikomedvenska

Не ми е нужно сляпо опрощение.
Съгласна съм - за всичко ме съдете!
Аз цял живот не свикнах на смирение.
И честичко ме хващат бесовете,

когато без причина ме събори
жестокият ботуш на някой ближен.
Тогава връщам тройно и четворно.
Дали е грях? Дори не ме е грижа.

Защото този свят е с длан корава
и знам, че на добро не е научен.
Защо тогава днес да ми прощава,
щом утре ще ме сръфа като куче?

И ако да простиш се иска сила,
простете си, пък нека аз съм крива.
Нали все пак жена съм се родила
и всъщност да съм слаба ми отива.