автор: tzvetcomarinov

-Приятелите му идват ли от време на време при вас?
Добре помнеше, че тоя въпрос беше задавал на майката. Сега търсеше и очакваше друг подтекст в нейния отговор.
-Никой не се вясва - повториха му почти същото дето чу миналия път, но пак остана да виси някъде над думите й загатката.
Така е по цял свят. Майките винаги знаят повече отколкото казват и в това не вярват само следователите нарциси. От приказките насреща му, никак не личеше дали от факта се успокояват или е обратното. И двете предположения имаха своя защита и логика за поведението си, но това вече не бе темата за тая среща.
Капитан Миладинов знаеше и без да го е прочел или чул някъде. Престъпниците и органите дето се борят с тях, имаха някои общи черти. За едните и при другите, важеше ненаписаният принцип - сгафи ли някой от структурата, махат го. Само дето в органите пускаха и някакви шансове за бъдещето. Може да са мизерни, понякога и несправедливи, но пак ги има. Вероятност да излезете в пенсия и при ненавършени години или преместят на по-ниско платена такава и в някой друг град. Разнообразие съвсем като в майката природа. Докато из тъмните коридори на престъпния свят, там вече е по-светло и отколкото навсред бял ден. Само два метра под земята и нищо друго. Еднообразие, по-страшно и от заниманията преживе.
"Мълчите,майко. Разбирам ви, но трябва да говорите". Някои го правеха това,въпреки да съзнаваха голямото безсмислие.
-Е, можеше да дойдат поне веднъж при вас. Да отидете заедно на гроба - подхвърли Миладинов, колкото да каже нещо.
Жената го изгледа така, сякаш искаше да премисли по-добре. кои думи да включи в отговора си.
-Нали ги знате днешните младежи какви са.
Браво, знаеше. И затова някои умници го твърдят с убедителност, че престъпността се прихващала само от улицата. Нещо като при заразните болести, от вирусоносители.
-Има и такива наистина. - Капитанът прие вътрешно и тая да е посоката на разговора им, - но вашето момче не е такова. Работеше.
Посрещнаха думите му с мълчание, но сега вече дойде момента да пусне следващия въпрос. Тръгнат ли сълзи вместо отговор, наистина е настъпило времето да се оттегли от работа в службите.
-Като гледам, не е пръскал за щяло и нещяло онова дето е изкарвал. Къщовник.
Нямаше сълзи, а паузата е дълга. Майките са еднакви, хвалят своите рожби, независимо дали са живи или мъртви.
-Златни ръце имаше - обяви жената и се приготви да продължи с още думи, но през сълзи. Стига да не я прекъсват.
"И други са знаели и ценили това, госпожо" - Миладинов можеше да продължи така нейната мисъл, без да напряга ума си. Отвори уста, но за да каже нещо друго и различно.
-Поправял е коли, заплата получавал. Снаха е можел да ви доведе някой ден, както е при всички хора.
Бръщолевенето винаги е сполучлив предговор за важното и предстоящето. Моментът е съвсем удачен, чертите върху лицето насреща му не са толкова опънати.
-Можеше.
Приглася като ехо. Размито е там някъде, между реалностите и мечтите.
-И с пари е разполагал, повече отколкото му е заплатата. - Подхвърли уж някак между другото капитанът.
Уцели в десятката. Сигурен е и няма защо да придърпва мишената към себе си да проверява резултата.
-Защо да е вземал много? - реагира като стресната майката. - Работеше допълнително в хотела на... - Щом името на собственика е всеизвестно в града, тя няма защо да се впуска в подробностите. - И други тук се трудят като него.
Така е, парите на живите никога не са били в излишък.

Цветко Маринов