Ахааа да кихна, но не кихам...
като слънчево зайче затрептяло в шепите ми,
носещо соления дъх на моето детство...
носещо щастието на преоцененото ми минало
като слънчево зайче което нося в мен,
и в съшност го нямам... въпреки желанието ми...
и ето, О Боже кихам...
и трепетът от очакването да се случи...
но уви... само очите ми започват да сълзят
защото желанието е по силно от възможностите ми...
защото копнежът да се случи - е бегъл опит,
и наделява над истината.......
ииииииии
"Ахааа да кихна" .... но уви
реалността е твърде без компромистна
и разбирам че сърцето ми е твърде далеч
за да поеме реалноста на случващото се
да можеш да имаш, - да опиташ.......
и въпреки всичко -
страхът да не ти пречи, да приемеш
предизвикателството на Ума-
действия, чуства, мисли, искренност....
"Искай за да можеш,
Искай за да опиташ
Искай - просто "Искай",
дори само заради опита
само заради желанието,
само заради теб...
и "Ахааа да кихна"
и разбирам че мога да имам всичко
ако дам всичко от себе си...