автор: zaltia

Как копнеех аз да те прегърна,
цял живот към тебе се стремях.
Мечтаех някой ден да те докосна,
даже в сънищата влюбен бях.

Молех се на Бог да те целуна...
до себе си да ме допуснеш ти.
Изви се бурен вятър, и ме спъна,
но аз преследвах своите мечти.

Небето притъмня, и ме притисна,
не виждах нищо, и тогава запълзях.
Изведнъж и дъжд проливен плисна,
но вече те прегръщах...ето че успях...
...
След изкачването тежко, но копнежно
до върхът Старопланински се добрах.