автор: DY

Преди да сплета съществото си
в дълга плитка от киша и празнословия,
искам да седна насред пътеката
и просто да мълча без условия.

Имам точната доза истина,
която няма да ме убие :
аз и ти сме така различни,
но точно това сме Ние.

Винаги има причина,
никога няма забрава...
А после сплитам съществото си.
Друго не ми остава.