автор: cassyopea

Жената, в чиято
усмивка намираш
нещо непознато
съвсем леко
парфюм
навярно усещаме
тази жена
с нейните леки стъпки
всяка стъпка
наподобява нота
самата симфония
жена на приятеля
неназована
ничия
но своему позната
понякога се смее
в два следобед
когато градът спи
тя буди
буди
разбужда духовете
кокетна и дива
тя е мечтата на квартала
женското съзвездие
и стъпвайки, повлича
след себе си
като златни извезани нишки
свързва нишки и съдби
приятелката и познатата
древна и забравена
с пръсти вади душата ти
играе си с нея
гали я
като котка
като котка
с кълбо прежда
по-мека от памук
тази жена
кварталът е ням
винаги
следобед
от нея.