автор: Albatros

Каквото ми остана, ще ти дам.
Вълни на дрипи, облаци на буци.
Две шепи пясък, жълт ката сусам.
Въже от вятър. И мъгли – памуци.

Остъргания от пороя скат.
Безсмъртничета мъртви – цяла стиска.
Измислих го за тебе този свят.
Нима от мене нещо друго искаш?

От огъня изви се дълъг дим.
И все по-ниско пламъкът се спуща.
Вземи, каквото можем да спасим,
защото утре тук ще бъде пустош!

Една тръстика, сгъната одве.
И блясъка на изгрева сафриден.
От утре тук морето ще реве.
Ще мъкне върху плажа мъртви миди.

Ела!... Без тебе въздухът горчи.
И аз въже от вятър си приготвям…
И сянката ми вечно ще стърчи
като забита във небето котва.