автор: Zvon

Помня, че бе октомврийска сряда по времето, когато все още не действаше законът за задължителния следобеден сън. От седмица никой не ме бе търсил. Тишината в офиса ми се нарушаваше само от шума на асансьора.
Eто, че и сега се раздвижи. Машинално отчетох - 18 секунди. Както очаквах спря на моя етаж. След 2-3 секунди на вратата се позвъни. Отворих. Звънеше елегантен господин, може би попрехвърлил седемдесетте, строен, с наперана осанка.

- Диря проф. Поповски, цитолог-гносеолог и частен детектив на свободна практика - каза непознатият, четейки очевидно моя визитка.

- На вашите услуги - кимнах и го поканих да влезе.

- Професоре, нека бъдем делови - заговори непознатият, още преди да се настани в креслото. - Не обичам да губя ничие време, така както не обичам патешки гърди с татин от карамелизирани лукчета. Първо, простете за ненайденото ми появяване - навик, останал ми от години в армията. В сраженията това неимоверно много помага. Второ, длъжен съм да ви се представя - Атанас Муткуров, но за краткост може да ме наричате генерал-майор от резерва Айдемир Елефтеров. Краткостта, както казва адмирал Чехов е сестра на таланта, а аз бих допълнил, че е и мащеха на хонора. И трето ... - тук мъжът направи дълга, навярно театрално школувана пауза.

Дискретно го огледах. Имаше излъчване на човек, който копнее да се усамоти в имението си на Боденското езеро и там, като оперна прима, да изкара в сладко безделие поне до 93 години.

- Третото е добре забравено първо - генералът леко се усмихна, извади от сакото си плик и небрежно го пусна на масата.

Мигом прецених по звука от тупването му, че в него имаше 20 миришещи на печатарско мастило стотачки с поредни номера.

- За третото трябва да се потрудите - той леко побутна пликът към мен. - Това е сумата за да започнете. Останалото - на края в зависимост от резултатите. Знайте, че моята щедрост към таланливите люде е пословична.

Генералът се прокашля и продължи:

- Професоре, от месеци напразно се опитвам да разбера кой е Джовани Горини. Неговото име носи софийска улица, до 1931 г. именувана "Топографска", пряка на "Оборище". Улицата ще откриете лесно. Запишете си координатите й: 42.69 северна ширина и 23.34 източна дължина. Тази улица значи много за мен. Помня я още от юнкерски си години, когато щудирах във Военното на Негово Величество училище. Майските нощи на един прескочил оградата портупей-юнкер! Отвън ме чакаше г-ца Вероника. Горини ухаеше на люляк, небето и пагоните ми на косите на Вероника. Вплели ръце, като виенско колело обикаляхме от Султан тепе до Русалка и обратно.

Озадачи ме как генерал-майор Елефтеров е успял да запази своята романтичната натура. Предположих, че го е постигнал чрез всеотдайна игра на тото и то 6 от 49.

- За съжаление, г-ца Вероника, по баща полковник Винокурова, същата година завърши първа девическа гимназия и замина да учи в Женева. Останалото е прекалено тривиален сюжет. От вас, професоре, настоятелно искам да разгадаете кой е проф. Джовани Горини! Натъкнах се на поразителна и може би конспиративна липса на информация за неговата персона. Питам също, защо в онези майски нощи ароматът на люляка бе така влудяващо вълшебен? Защо звездите в пролетните нощи ми бяха по-близки от роднини? Отговорете ми и като гносеолог, и като цитолог! Единственото, с което мога да ви помогна е тази изсушена незабравка, дарена ми от г-ца Вероника. - генералът внимателно, свещенодействайки ми подаде резбована махагонова кутийка. - Ако трябва я изследвайте в Института по физиология и генетика на растенията. Зная, че сте изключително ценен в БАН и всички нейни врати, дори и най-заключените - тези на тоалетните - са отворени за вас. При нужда може да потърсите съдействие от проф. Стоилов. Той е майор от запаса, вещ в генетичните и епигенетични механизми на нуклеоларния доминанс при ечемика. Сигурен съм, че няма да откаже платени консултации.

Генералът позамълча, точно така, както го стори 3-4 абзаца по-горе. После продължи:

- Аз съм военен човек и винаги предвиждам резервни варианти, подобно да великия Алехин. Ако все пак не разгадаете шарадата "проф. Джовани Горини", то настоявам чрез умели публикации в Интернет и където е нужно да създатете поне 2-3 легенди за неговата личност. Сигурен съм, че ще се справите!

Генерал-майор Елефтеров отривисто стана от креслото. Здрависахме се за довиждане. Асансьорът отоново забръмча и след 18 секунди утихна. Запалих цигара. Налях си от любимия Хенеси. Нямаше за къде да бързам.

На другия ден занесох генерал-майорската незабравка на проф. Стоилов. Поисках от него да й направи генетично изследване, без да споменавам подробности от срещата с генерала. А след това, неочаквано дори и за самия себе си заминах за Хисаря. Изключих си телефона и цяла седмица се наслаждавах на багрещите се есенните листа и вечерите, чиято тишина се нарушаваше единствено от подвикванията на някое пияно щурче.

Щом се върнах, проверих пощата си. Имаше четири писма от проф. Стоилов с градираща настоятелност за незабавна среща. Обичам да отлагам незабавните неща. Това ми харесва почти като деветата симфония на Малер. Пуснах я, налях си Хенеси и задрямах.

На другия ден отидох в БАН. Не бях виждал проф. Стоилов толкова развълнуван. Не знаеше от къде да начене разговора. Цитираше ту Фауст на Гьоте, ту тананикаше любимата си "Овдовяла е лисичката". Накрая успя да събере мислите си и каза:

Драги Поповски, натъкнахме се на велика загадка! Генерал-майор Елефтеровата незабравка не е никаква Myosotis sylvatica! Има разбира се доста съвпадения с ДНК секвенциите от познатия вид. Но има отчетливи и то поразителни в своя ипостас отлики. Нейната ДНК верига съдържа нуклеотиди, които в графичен план, при това с многократни повторения, представят схемата на съзведието Косите на Вероника, последвано от пагона на портупей-юнкер. Изследването бе повторено осем пъти - категорично е елеминирана хипотезата за техническа грешка. Неприятното е, че нямам никакво обяснение на този феномен. Нещата отиват към Нобелова неграда и то не за мир - позасмя се Стоилов.

Прибрах се у дома. Подредих мислите си. Твърдо се отказах да обикалям общини, домсъвети и кафенета от улица "Проф. Джовани Горини" за да диря съхранена памет за нейния патрон. София бе пренаселена с шимпанзета, които дори не знаеха името на улицата на която живеят. Оставаше ми да поровя из Интернет. Генералът се оказа прав. След 15 минути търсене бях успял да намеря единствено референция към документ от архива на столичната община. Бе заведен под номер 852 - "Благодарствено писмо от Джовани Горини до софийския кмет за преименуването на ул. "Типографска" на негово име; преписка на кмета с Виторио Балди по случай смъртта на Джовани Горини. Оригинал. Препис. Фр. ез., превод на бълг. ез. 12 февр. - 7 май 1931". Но кой бе тайственият професор - така и не се разбираше.
На другия ден написах следното писмо до генерал-майор Елефтеров:

„Уважаеми генерале!
Имам чест да Ви известя за резултатите от моето дирене.
Първо – опитът ми да получа информация за личността на проф. Горини не успя. Единственото, на което попаднах е препратка към документ от общинския архив, потвърждаваща това което вече знаете – улица „Типографска“ е преименувана на „Проф. Джовани Горини“ през 1931 г. Този акт е трогнал професора и той е изпратил благодарствено писмо до тогавашния софийски кмет, навярно о з. генерал Владимир Вазов. Малко по-късно, Горини е предал Богу дух, за което общината е известена от Виторио Балди - кмет на града, в който той е живял. Това показва единствено, че Горини не е случайна персона и че е живял в град, където е кметувал Виторио Балди. Тази информация е онтологичски коварна, предпоствяйки опасността да заменим основния въпрос, чийто отговор дирим с второстепенен: къде е живял Джовани Горини. Напълно споделям вашето предположение, че данните за него са обект на ловко конспиративно укриване. Затова ви предлгам, без да губим време да минем към предложения от Вас резервен вариант – създаване и огласяване на легенди за личността на Горини.

Второ – проф. Стоилов изпълни Вашето искане. Незабравката бе подложена на цитогенетично изследване, чиито резултати за изумителни. Оказа се, че ДНК на дареното ви цвете има съществени отлики с познатия вид незабравка. В нейната верига присъстват многократни последователности, чиито визуален еквивалент изобразява съзвездието Косите на Вероника, последвано от пагон на протупей-юнкер от Военното на Негово Величество училища. Проф. Столиов е силно развълнуван от това откритие и се надява, че разгадавенето му е достойно за Нобелова награда. Без да претендирам за Нобел, споделям моята обяснителна хипотеза. Установените различия се дължат на мощни мутагенни фактори. Предполагам, че те са генерирани от протуберансите на припламналите между Вас и г-ца Вероника красиви, томителни, любовни трепети. Обяснението на тяхната субстанционална същност, информационно-енергийни характеристики, полеви взаимодействия довели до бифуркации на гентическо ниво и т.н. е твърде комплицирана и амбициозна задача.

Приемете искрените ми почитания!
Проф. Поповски“

Писмото-отговор на генерала не закъсня. То бе одобрително и насърчително. Реших да действам като за начало създам две легенди за личността на Джовани Горини. В първата той е професор, пионер в преподаването по виола да гамба в Българската Държавна Консерватория. Пристигнал е в София по личното настояване на цар Борис III. Възпитаник е на Миланската консерватория „Джузепе Верди“. Улегнал, приятен и привлекателен мъж. Ерудиран преподавател, бързо е обикнат от студентите и колегите си. За удивление на софиянци, през 1930 г. се спуска със саморъчно направен тобоган по стръмната пързалка на ул. „Султан тепе“. Впоследствие, заедно с чертежа му, го дарява на столичната община. Проф. Горини сформира и първия гаров цигулков квартет. Пет дни в седмицата потеглянето и пристигането на експреса София-Русе от първи челен коловоз е било озвучавано с Брамсовите струнни квартети. По време на това музициране точността на движение на влаковете става образцова, за което Горини е удостоен от управата на БДЖ със званието „Почетен железничар“.

На часа публикувах в Интернет няколко текстови вариации на тази легенда под формата на спомени за стара София, мнения в музикалани сайтове за обидната липса на концерти за виола да гамба и ролята проф. Горини за развитието й в България. По моя заявка бе отпечатана диплянка, обясняваща кой е проф. Горини. Към нея имаше талон за 10 % отстъпка при покупка на бели трюфели. Една рекламна фирма бързо я разнесе из пощенските кутии по ул. „Джовани Горини“, близкото читалище и училище.

След ден-два започна оживено „препостване“ на тези материали. Читателките на сайта www.bg-mamma.com се умиляваха от изпълненията на гаровия квартет. Настояваше се гаровите концерти да се възродят. Подхвърляше се идеята, чрез европейски средства линията София-Бургас да се превърне в „цигулковата линия“. Предлагаше се на гарите Септември, Пазарджик, Пловдив, Карлово, Казанлък, Тулово, Сливен, Зимница и Бургас да се разставят струнни квартати, така щото по време на пътуването София-Бургас пътникът да може да изслуша поне два то трите Брамсови квартети.

Интересно бе, че откликна и столичен вестник. В него се описваше следния скандал. Клиент на голяма търговска верига упорито обикалял нейните магазини. Настоятелно искал да закупи бели трюфели, показвайки талон за отстъпка. Любезните обяснения на персонала, че такава стока никога не се е продавала в техния магазин и подобен талон за отстъпка виждат за първи път, били категорично неприемливи за купувача и засилвали душевния му смут. Имаше цитати от „диалозите“ им, както и снимка как охраната на магазина е извела клиента на паркинга и го убеждава, че вместо трюфели е по-добре да си купи вафли „Мура“.

Изчаках десетина дни и атакувах отново. Този път проф. Горини се превърна във възпитаник на Торинската военна академия. Завършва я през 1902 г. със златен медал, златен часовник, златен зъб и грамота връчени му лично от Виктор Емануил III. Започва службата си като топограф в 9-ти артилерийски полк в Сиена. С него участва в Първата световна война. В битката при Капорето е тежко ранен в областта на таза и след продължително лечение напуска армията с чин майор като кавалер на ордена Ordine della Corona d Italia. Вродените му артистични способности го тласкат към изкуството. Учи две години в консерваторията в Болцано и я напуска. Навярно специфичното му раняване го насочва първом към вентрологията. През 1923 г. отива в Берлин за да усвои тънкостите й. Следва Марсилия - половин година е ученик на Жозеф Пюжол, който го посвещава в тайните на петоманията. През 1928 г. неочаквано му е предложено да стане преподавател по топография във Военното на Негово Величество училище. По време на престоя си в София Горини се оказва доста похотлив. Десетки софийски госпожици навеки запомнят страстни му целувки в тишината на градската градина. И докато устните жадно се пият, в ушите им звучат сонетите на Петрака - разбира се, благодарение на вентрологичните умения на Джовани. Пред отбрана публика в салона на читалище „Славянска беседа“ на 21 септември 1929 г., събота, той представя първия в България петомански спектакъл. Помага му Софийската филхармония. Диригент е Саша Попов. Горини, виртуозно подпръцквайки, изпълнява баритоновата партия на Мухтар ага от операта Гергана на маестро Георги Атанасов. В тази легенда проф. Горини се оказва и технически изобретател. Помага на Умберто Нобиле за създаване на механизъм за скоростно и при това звуково мелодично освождаване на газа от дирижабълните балонети. Заедно с него е в екипажа на дирижабъла N1 при прелитането му над Северния полюс през 1926 г.

Освен в Интернет, тази версия отново бе представена и чрез хартиена многоцветна брошурка. В нея, освен любопитните подробности за живота на Горини, имаше и реклама за боб „Оберон“ с талон за 15 % отстъпка при покупката му. Всичко това предизвика ажиотаж – отправените в Google запитвания по ключови думи „петомания“ и „вентрология“ имаха 43 кратно увеличение. Появиха се обяви за курсове по вентрология. Отчетено бе засилено търсене на сонените на Петрарка, както и на книги-рецептурници за бобени ястия.

Струва ми се, че добре се бях справил с исканията на генерала. Колебаех се дали да създавам трета легенда за Горини, когато се появиха първите тревожни новини. На ул. „Проф. Джовани Горини“ започваше квартална война. Оказа се, че публикациите ми са възбудили у жителите на улицата сладострастни желанията да се доберат до пари от ЕС. Бяха подготвили два проекта целящи да възкръсне паметта за Джовани Горини. От новините разбрах защо са два и къде е противоречието. Жителите на южната част на улицата (тази откъм Военната академия , между „Султан тепе“ и „Оборище“) бяха възприели присърце легендата, че Горини е сериозен университетски преподавател с принос в българските виола да гамбени дела. В проекта им се настояваше да се отпуснат средства за превръщане на читалище „Алеко Константинов“ в концертна зала „Джовани Горини“. Искаха се 3 милиона евро за ремонт, оборудване, закупуване на орган. И още 4 – с тях на мястото, където Горини е направил първото тобоганно спускане трябваше да се построи изкуствена покрита пързалка за бобслей.

Вторият проект бе дело на северняците – обитателите на парчето Джовани от „Оборище“ до „Русалка“. Те не признаваха друг Горини освен Горини майора-топограф, виртуоза-вентролог и петоман, дирижабления покорител на Северния полюс. Настоваха безусловно да им бъдат предоставени 8 милиона евро. Чрез тях читалището се превръщаше в елитно кабаре. Участъкът от улицата между номер 16 и 24 бе предвиден за денонощни клубове за изучаване и практикуване на вентрология и петомания. Срещу него трябваше да се постори хангар за дирижабъл, с който да се извършват регулярни увеселителни полети.

Противоречията между северняци и южняци тлееха – никой не искаше да отстъпи от проекта си. Само след седмица те се разгоряха – на кръстовището на „Джовани Горини“ с „Оборище“ бе издигната барикада. Движението в квартала бе спряно. Започнаха погроми – чупеха се витрини, разбиваха се входни врати, имаше запалени автомобили. Телевизиите показваха директни репортажи. И тогава се намери гениално решение. Не знам кому хрумна, но на 19 ноември ул. „Проф. Джовани Горини“ се събуди с ново име - „Корен квадратен от 17“.

След няколко дни асансьорът отново замърка за 18 секунди. Този път на врата звънеше куриер от DHL. Съдейки по униформата му, имаше звание подполковник от VIP отдела на DHL. Отворих пратката. В нея кротко лежеше бутилка HomeCollection Hennessy Paradis Imperial. Компания й правеха два плика с монограма на генерал Елефтеров. Досетих се какво съдържа единият. Дебелината му издаваше щедростта на генерала. А в другия имаше следното писмо:

„Уважаеми, професоре!
Следях непрестанно провежданата от вас операция „Горини“. Впечатлен съм от блестящите й резултати, които надминаха и най-смелите ми очаквания. Ако заедно се сражавахме на бойното поле, без колебание бих ви поверил да командвате поне дивизия!

Професоре, искам да ви известя, че в момента съм в имението си до Ботигхофен на Боденското езеро. Навярно ще задържа тук за дълго. Твърди се, че Марк Пакувий е казал „Ubi bene, ibi patria“. Споделям, че където е хубаво, там е родината. Но за мен родината е там, където Косите на Вероника са по-блестяща. Оптическите свойства на въздуха над Боденското езеро са значително по-добри от софийските.

Апропо, запознах се със собственика на съседното имение – о.з. Генерал Сетимо Пиачентини делла Касса. Оказа се далечен роднина на проф. Джовани Горини. От него най-после разбрах истината, която заедно дирихме. Горини дълги години е бил Почетен Генерален Консул на България в Торино. Радетел на българската кауза. Смело я защитава чрез публикации в печата и посредством личните си връзки с бележити политически мъже на Италия: Мусолини, Паоло Босели, Орландо и др. Бил е ректор на Торинския университет. Генерал делла Касса ми разказа и разни подробности от живота му. Удивен съм, че голяма част от тях ми бяха познати от вашите версии за неговата личност.

Стискам десницата ви!
Генерал Елефтеров

PS Грижите за незабравката, дарена ми г-ца Вероника, вменявам на проф. Стоилов.“

Отворих бутилката. От нея се разнесе аромат на грозде, листопад и звезди. Май родината е там, където е бутилката Hennessy Paradis.