Днес морето е сянка на своето тяло.
Не помръдва, не стене и даже не диша.
Днес морето е много дълбоко заспало,
а ефирна мъглица нежни сънища пише.
Аз дойдох да го видя. Да изпием по спомен.
да си кажем взаимно по няколко думи.
Нямам много за казване. Моят принос е скромен.
То обаче говори и е винаги шумно.
То разбира проблема и усеща тъгата
затова я прибира нейде там, на дълбоко.
Аз изправям глава и ми светва в душата
после хващам си моята вярна посока.
Ала днес не можах и дори не поисках
да събудя морето. Дойдох да го видя,
но гърбът му е гладък. Няма звук. Няма плисък.
Само диря след плуващо ято корниди.
Нарисувах сърце върху сухия пясък
за да види, че все пак съм идвала. Даже
съм получила своя поетичен проблясък
и отивам на целия свят да разкажа...