Срядата ми е брадата жена като онези,
които навремето показвали по панаирите,
в разните паноптикуми където ако влезеш
те застрелват разкривените форми и фигури.
Обикновено не иска да си обръсне брадата,
и тогава ми се налага аз да я бръсна.
Тя ме ругае, проклина грозно устатата
и ръката с бръснача опитва да блъсне.
Срядата не е неволна грешка на природата,
харесва и да бъде странна. Да се дивят и стряскат
хората. Ни се води, ни се кара, не е по модата,
в паноптикума очаква да влизат, за да и пляскат.
Може другата седмица да и хрумне да се направи
на русалка, или на мюлинг, или на гремлин...
Всеки случай на нещо изчанчено не по-малко
от брадата дама. Но вече я умея. Не ме хваща сплин.