автор: Silver Wolfess

Желая на всички Весела Коледа и Щастлива Нова година! Бъдете здрави! :-)

Откъртен вик ли? Тътне самотата.
Човекът там –
чешит и странна птица –
като палто на рамото си мята
безмълвията в бяло, те вибрират:
две чаши вино,
свещи,
сън за пролет…
За пролет ли? Студът вършее с тръни.
Самотният човек е брат на Бога –
далечен като него…
И отвъден.
По нощите не спи, брои звездите –
завръща ги в небесната кошара –
и с живите ли,
с мъртвите ли скита –
дискретна е нощта и не разказва
как трескаво писалката му скърца –
самотният човек –
поет и бродник –
римува ветрове и снежни гъски
и кой ще вдигне пръст: “Така не може!
Тук римата е суха и банална!
И как така? Та тя е за малцина.”
Човекът е от друга квас заквасен,
осъмва над листа и се усмихва.
А те превързват вените му – думи –
изкъпани в сълза – да не заплачат.
Но Коледа е.
Време е за чудо.
И някой с цвете чака пред вратата.