автор: Jenia

Едно сиво зайче
вълнува се, май че
било е послушно дете -
и в чудна карета
със свойте джуджета
брадатият старец дойде.

Проблясва звездичка
на китна елхичка
и тихо се сипе сребро.
И вече е време
подарък да вземе –
нали ни е зайче добро:

- Подарък не искам,
а с Вълчо и Лиска
да бъда другар във игри!
И друго се сещам –
ловец да не срещам
във всички съседни гори!

Усмихна се дядо:
- Приемам със радост!
И плесна вълшебно с ръце!
- Че кой ще закача
най-смелото зайче!
Дарявам те с лъвско сърце!