автор: ATROPA

19.
Това беше Орфей.

20.
Тялото му, изградено от безбройни, светлинни трептящи точки, плуваше в прозрачен облак. На лицето му цъфтеше усмивка. Топла и лъчезарна. Очите му припламваха, разпръсквайки искри. Но изведнъж в тях огъня угасна и се превърнаха в две вдлъбнати, елипсовидни огледала.
Когато Николай и Стефка се вгледаха в тях, не видяха собствените си отражения, а бездна, в която се втурнаха да ги търсят. Понесоха се в спираловиден кръг, хванати за ръце, търсейки къде може да са се скрили. За части от секундата прелетяха през векове и хилядолетия , докато ги намерят. Николай беше седнал на една скала, свирещ на седемструнна лира, обкръжен от птици и диви зверове, а Стефка с още две млади самодиви приближаваше към него. Зарадвани, че са ги открили, бързо се шмугнаха в телата им.